Най-великият жив българин е Христо Стоичков!!!

Който лъже - на въже! Който го е яд, да се ухапе отзад! Но това е истината, само истината и нищо друго освен истината!

В топ 100 на най-великите ни сънародници ведно се биха живи и умрели. В класацията Камата е чак дванайсети, но затова пък всичките единайсет преди него вече са предали Богу дух, кой по-рано (като хан Аспарух), кой по-късно (като Джон Атанасов). Но Ицо Камата е първи в топ 100, който не е хвърлил топа!

Вторият от великите, който си е жив/а и здрав/а е Азис! Sic!

Той пък в класацията е двайсет и първи, като от ония, дето са преди него, всичките са покойници освен Камата, разбира се.

Третият! О, от третия нанататъка става още по-весело. Третият най-велик жив българин е Иван Костов. Командирът от Драгалевци, бивш премиер и бивш приживе паметник (на СДС, разбира се)! Костов е изгубил с едни гърди само битката с Азис - Азис е двайсет и първи, Командирът - двайсет и втори в генералната надпревара ведно с живите и умрелите.

Четвъртият най-велик жив и едновременно с това двайсет и четвърти в генералното класиране е... Habacht! Himmel Donnerwetter! Rucht! Абър, я, натюрлих! Самият Волен! Нищо! Таз година четвърти, догодина - трети! (Трети, щото Азис и Камата няма да може да ги изпревари нивгаш!)

Пети сред живите великани е самият Слави Трифонов. Без коментаже, проше, както казват поляците.

Шести? Шести е Бате Бойко. Шести сред живите, двайсет и девети сред всички. И първият генерал! К`во повече? Таз година шести, догодина първи, Бате Бойко, ти си знаеш как!

Те това са призьорите за последната година преди влизането ни в Европейския съюз. Догодина, живот и здраве, други!