|
| Спецзвено преследва корупцията, за да я навре в миша дупка. |
Тъкмо си мислех за това, когато ме спря катаджия. Спокойно свалих страничния прозорец, а той вежливо ми отдаде чест.
- Гражданино водач, защо се движехте със 70 километра в час по участък от пътя, където разрешената максимална скорост е 80 такива?
Сконфузих се:
- Ами... Замислил се бях нещо, та съм се разсеял...
- Значи признавате необоримия факт!
- Да... - преглътнах. - Сега сигурно ще ме глобите?
- Не - усмихна се той. - Вижте, гражданино водач, ние не сме зверове. Пък и да ви глобя, после няма кой да събере глобите. Безсмислено занимание, предварително обречено на неуспех!
- Аха! - сетих се - Значи, такова, на ръка...
- Моля-моля, какво говорите - дръпна се униформеният. - Все едно не съм чул!
- Ами... - зачудих се какво да кажа. - Просто не знам... Да ви дам документите си?
- Не, не е нужно.
- Ама... Нали карах с несъобразена скорост?
- Нищо.
- Аз и изпреварих неправилно преди малко! - изтърсих неволно.
- Случва се - усмихна се катаджията.
- Днес минах два пъти на червено и веднъж не спрях на знак "стоп"!
- Преценили сте - минали сте, наложило се е - не сте спрели.
Обзе ме паника. Ударих го на молба:
- Ама нищо ли не искате?! Нещо, така, сещате се?
- А, моля ви се, недейте така с органите!... - сопна ми се той. После въздъхна - Абе то аз искам нещо, ама така, по човешки.
- Казвайте направо!
- Аз съм колекционер и много ми трябва една двайсетолевка да си попълня колекцията - сподели служителят.
- Колекция от двайсетолевки ли имате?!
- Да. Аз и десетолевки събирам, но те не ме радват така, както двайсетолевките. Зарадвайте колекционера, а?
- Ами... - зачудих се.
- Като не ми е пълна колекцията, ставам нервен! Глобявам наред! Пиша актове като бесен! - той впи очи във върховете на обувките си. - После ме е срам, но е късно...
- Заповядайте! - подадох му банкнота.
- Благодаря! - той внимателно я пое, впи очи в нея. - Еха, точно такава банкнота серия А, номер 123456 нямам в колекцията си! Лек път!
Отбръмчах нататък.
