В навечерието на Нова година майсторът на спорта по вдигане на тежести Манол се канел да иде у любимата си Клара - заедно да празнуват. Тъкмо разглеждал приготвения подарък, сребърно годежно пръстенче, па го изпуснал и то се търкулнало по масата. Както си седял, Манол енергично се протегнал да хване търкалцето, но се сецнал. Обадила се старата му травма, дископатията. А сребърното пръстенче тупнало на пода и да го няма...

С ужас той разбрал, че не може да мръдне от стола. Пък пред него - бутилка, чаша и телефон. Внимателно си сипал и му станало тъжно - трябвало да пие гола мастика, нямало как да си наточи вода от чешмата, дето била чак в кухнята. Отпил с отвращение. И се замислил. Накрая решил: ще се обади по телефона на Клара, тя да дойде... Речено-сторено.

- Ало, Клара?

- Имате грешка - отвърнал приятен женски глас.

Манол се извинил и пак набрал номера на Клара. И пак същият глас. Ама че скапани телефони! Пак затворил, пак набрал. И пак му се обадила д-р Петрова, както се представила. Тогава той изохкал и й разказал всичко: и за Клара, и за сребърното пръстенче, и за проклетата дископатия. Накрая попитал дали докторката не може да му помогне, щото болката била нетърпима...

- Аз съм доктор по философия - рекла Петрова. - Но където медицината е безсилна, трябва да се гледа философски!

И предложила решение: ще опита тя да се свърже с Клара, та да я прати при Манол! А той й благодарил и пак си налял мастика. Какво друго му оставало...

Д-р Петрова набрала номера на Клара. Но попаднала на тенекеджия, чийто глас бил очукан от алкохола. Ах, тия телефони - ето ти опасност връзката да се прекъсне. Добре, че тенекеджията имал собствена теория за мозъчните клетки! Според нея човек разполагал с няколко милиарда бройки, като при всяко стабилно пиене изгаряли около 10 000, но на тяхно място веднага се включвали други 10 000 - за да функционира мозъкът нормално. (Ако човек не пие, може цял живот да си кара с един комплект и те да се окажат най-глупавите, а пиенето му дава шанс!) Какъв ти тенекеджия - дипломиран математик! И когато Петрова го сбарала, тъкмо му бил гръмнал един комплект, но пък се бил включил чисто нов! И програмата, която им заложил, била търсенето на Клара... Да, щафетата продължила!

Ех, ако знаеше Клара колко хора я търсили! И една главна счетоводителка. И шведска тройка пенсионери, пребиваващи у нас. И цял десети клас от немската гимназия. И студенти III курс, специалност география. И един полковник...

- Дайте ми Клара! - ревнал полковникът в слушалката.

- Клара я няма... Нещо да й предам?

И полковникът рапортувал: за дископатията на майстора на спорта, за сребърното пръстенче, за д-р Петрова, за шведската тройка пенсионери...

А от другата страна Манол затворил телефона, с което се затворил и кръгът на цялата тази история. Потта от челото му капела в чашата и мастиката побелявала. Но му станало мило, че толкоз хора са искали да му помогнат. И решил да благодари на д-р Петрова навръх Нова година...

- Имате грешка - отвърнал му женски глас.

- Извинете - смотолевил Манол и затворил.

След което се сепнал. Боже мой, та това било гласчето на Клара! Ах, тия телефони! Точно тогава обаче дископатията го отпуснала и майсторът на спорта се надигнал да търси сребърното пръстенче...