Влязохме в Европейския съюз и случихме на време. Необичайно топло за сезона. Ама много хубаво, както знаем, не е на хубаво...

- Грип-грип ура! - викат радостно учениците, щото ги пускат във ваканция.

Но положението съвсем не е за "Ода на радостта". Както го мислехме за епично, времето се оказа грипично. Грипът плъзна по грипубликанската мрежа. Дето се вика, все грипът ни е в устата. Налице е вече грипидемия. Както е тръгнало, държавата май ще трябва да плаща грипарации...

Докторите го разнасят с Грипократовата клетва - такова е мнението на грипохондриците.

Грипохондриците си обуват грипсените чорапи и всяка вечер четат против уроки на децата си "Грипи Дългото чорапче".

А за да си изпият децата предписаните им лекарства заедно със соковете от лимони и грипфрути, профилактично ги плашат с грипопотама от Зоологическата градина.

Грипизодични явления ли? Преценете сами! Вижте грипитафиите на по-лабилните... Абе, направо гледаме като грипнотизирани.

Специалните служби, както обикновено, работят по различни грипотези.

Говори се, че математиците го хващат по грипотенузата - оная, дето е по-малка от сбора на двата катетъра. А за физиците първопричината е в гриперпространството.

На театралните сцени се играе древногръцката драма "Гриполит". Но репертоарът предвижда и "От ума си тегли" на Грипоедов...

Гриперболизирайки нещата, рападжиите пък (тия поети на новото време!) го разпространяват с грип-хопа.

Колкото до вярващите - за да са блажени, всеки разчита изцяло на своята си грипархия. Но някои, подмамени от чужди гурута, така изпадат в транс, че действайки грипулсивно, даже грипотекират жилищата си...

Има ли обаче наистина място за грипаника?

Бе я баш в грипицентъра на събитията да запеем "Грипни, Калинке, да скокнем"! Да се грипукат душманите!