Щом влезе в селската къща, главният проверяващ демонстративно стисна носа си с пръсти:

- Тук така мирише на ракия, че аз вече взех да се опивам...

Бай Ставри и даскалчето се спогледаха гузни. Вестта за внезапната проверка дойде в последния момент, едва успяха да евакуират ракията. Квото можаха, прикриха, но времето бе малко...

- И аз се опивам, като чета за новите акцизи - пошегува се неуместно даскалът, уж да замаже положението, а още повече нагнети международната обстановка.

Групата обходи селскостопанските пристройки, ала напразно. Душеха като хрътките на Митьо горския. Дори взеха вили да ръчкат сеното под сайванта. За една бройка да счупят някоя дамаджана. Търсиха даже и в курника, да им се не надяваш. Накрая влязоха в мазето.

- Какво е това? - попита данъчният, надигайки прашна рогозка от царевичак. Под нея грееше нов меден казан.

- Стара семейна реликва - отвърна стопанинът. - С този казан едно време римляните са си варели медовина...

- Какви римляни, той е още топъл - възмути се контрольорът.

- Защото го лъсках. Интелигентен вид имате и сигурно знаете, че ако не е лъсната, медта хваща патина. Мой си е, в края на краищата, правя квото си искам. Аз идвам ли у вас да попипвам жена ви дали е топла или студена?

- Ама вие на луд ли ме правите, а? Тук навсякъде мирише на джибри...

- Не е джибри, а "Колибри", нова серия парфюми на "Шанел" - обади се Жоре даскала. Малко преди да дойдат проверяващите, той напръска обилно мазето с дезодорант, ала напразно.

- Къде е ракията? - просъска агентът от регионалната инспекция.

- В магазина - отвърна бай Ставри. - При тоя акциз кой е луд да вари ракия! Ние например вече пием само сок от морковки. Много е полезен, особено за очите. Искате ли да опитате? Жоре, я донеси битовата каничка...

Даскалът мигом отърча и се върна с въпросния съд.

Данъчният надигна жадно гърло и отпи няколко едри глътки. След това ококори очи, сякаш го колят, олюля се и тупна на миндера като мокра талпа.

- Ей, кво стана бе, хора, човекът припадна!

- А бе, даскале, ти коя кана донесе? - силно разтревожен попита бай Ставри.

- Как коя, битовата каничка, с която пробваме първака.

- Как първака, казах ти сок от моркови да донесеш. Леле, кво направихме? Ти си му дал да пие от 70-градусовата парцуца, дето жената я пази за разтривки...

На другия ден, чак по икиндия, проверяващата група се накачи криво-ляво в служебния микробус, а подире им дълго се носеха нестройни мотиви от възрожденския епос. Возилото криволичеше по черния път като пиян морков, додето накрая съвсем се изгуби от присвитите очи на бай Ставри.

След седмица дойде кметът. Зачервен, запъхтян, сякаш идва да секвестира казана.

- Праща ме областният управител. - започна нервно той. - Отивай, казва, при бай Ставри и го помоли лично за двайсет литра. Каза да не се пазаря...

- Какви двайсет литра, бре, кмете, че не разбрах?

- Сок от моркови! Така рече областният. Закъсал с очите, та спешно те моли да му услужиш. На всяка цена!

- Сок от моркови казваш. Бива. Щом е закъсал човекът, ще му налея. Но ти му речи да не черпи ония неговите съпартийци от парламента, щото като пийнат малко, вършат дивотии. И да не пипат ракията на народа, щото напролет подир копривата идат хайдутите! Тъй му речи на областния!