Тъй като следим изкъсо развитието на Бойко Борисов, приятно изненадани останахме вчера от една публикация в "Стандарт", посветена на препирните покрай оглавяването на столичната топлофикация - сам по себе си доста мъчителен процес. Накратко - дружеството вече има шеф - Наско Михов, но той не е фаворитът на Бате Бойко.

И тук идва голямата изненада. Кметът Борисов противно на стила и маниерите си отстъпва смирено и обещава пълна безрезервна подкрепа на Михов. Според "Стандарт" ББ се аргументирал, разказвайки известната притча за цар Соломон: две жени спорят за майчински права върху едно дете, царят предлага да си го делнат 50/50 и вади меча, тогава истинската майка отстъпва. Знаете я приказката. Демек ББ отстъпва влияние в името на Живота.

Интересното е, че досега ББ се е позовавал на мъдростта на чуждите служби за сигурност, на някои детски приказки и евентуално на резултатите от шампионската лига. Цитирал е в качеството на мъдреци Тодор Живков и цар Симеон II, но цар Соломон - за пръв път.

С отворени от кмета очи направихме основен преговор на Соломоновите притчи и открихме ред полезни съвети за управлението като такова, за партийното строителство и много други ръководни дисциплини.

Предлагаме систематизирана подборка, представляваща идеалното помагало за всеки лидер, който няма време да чете дълги текстове.



За оста ляво-дясно:

Не се отбивай ни надясно, ни наляво; отдалечи ногата си от злото (защото десните пътища Господ наглежда, а левите са развалени. Пак Той ще направи твоите пътища прави, и твоите ходения ще уреди в мир).



За отношенията с Общинския съвет:

Дето няма управа, народът отпада, а дето има много съветници, благоденствува.

Без съвещание предприятия се разстройват, а при множество съветници те успяват.



За нулева толерантност към корупцията:

Мнозина се подмилкват на големците и всякой е приятел на човек, който прави подаръци.

Користолюбивият ще разсипе своя дом, а който мрази подаръци, ще живее.



За лаладжийството:

При много говорене не се избягва грехът, а който въздържа устата си, е разумен.

Устата на праведника упътват мнозина, а глупавите умират от недостиг на разум.

У търпелив човек разум много, а лютият изказва глупости.

И глупец, кога мълчи, може да се покаже мъдър, и който затваря устата си - благоразумен.

Смърт и живот са подвластни на езика и които го владеят, ще вкусят от плодовете му.



За унижените и оскърбените електорални единици:

Който притеснява сиромаха, хули неговия Творец, а който почита Твореца, прави добро на нуждаещия се.

Който се гаври със сиромаха, Твореца му хули; който се радва на злочестина, няма да остане ненаказан (а милосърдният ще бъде помилуван).



И накрая - за твърдата ръка:

Който жали пръчката си, мрази сина си; а който го обича, наказва го от детинство.

За разумен по-силно действува мъмрене, нежели на глупав сто удара.