Жарко слънце бе затиснало побелелия като тебешир Форум. Дори глинените плочки, върху които си водеха бележки репортерите, се бяха размекнали така, че се налагаше всеки свободно да си съчини утрешните новини.

- Давам думата на председателя на комисията за установяване на трайни липси и методите за източване на малотрайния имперски резерв - негово превъзхитителство Плезозорий! - обяви тържествено Август Шмекер.

- Запазете овациите за накрая! - повя си с крайчеца на тогата Плезозорий. - Ще пропусна официалната част, международното положение и нашето заслужено място в него! С две думи - разкрихме всички хватки и тарикатлъци за източване! Примерно, кътаме 50 000 крини в хамбар "Посейдон"...

- Какво да посея? - подвикна глуховатият Реституций.

- Дуди посей! - тросна се Плезозорий. - За глухите камбаните...

- Камбалите имат много кости и не ги обичам, ама чакам да ми израстат млечните зъбки и тогава... Хе-хе-хе, но пък хубаво бозая! - ухили се сияйно Реституций - пожизнен сенатор от Калабрия.

- А в хамбар "Одисей"...

- Оди сей ти! Аз само прибирам зърното! - изкикоти се Квинтопилий.

- Така де, прескачам подробностите - намигна Плезозорий, - но ако крина жито през август е вървяла за хикс сестерции, то "съхранена" в резерва - сиреч, опазена от набезите на червеи, птици и вредни гризачи, напролет тя вече е три хикса и... Абе докладът е на разположение на всички интересуващи се! Подробно са изброени тънкостите и връзките между хайдуците, апашите и пладнешките демокрадци, прикрити под булото на някаква си уж секретност!

- Ще има ли наказани? - заподвикваха журналята.

- Нашата цел не е да вкарваме никого в затвора, комисията само установи методите на присвояване! Но добре ме подсещате, че законодателят, сиреч ние, предвижда огромни глоби, затвор и конфискация на цялото имущество, земи, роби, наложници и компаньонки! Лично аз се нагърбвам с тежката отговорност извършителите да бъдат публично порицани! Ало, демокрадците, къде ви е съвестта, бе, къде ви е чувството за обществен дълг?! Ей, да си опичате акъла занапред! Как я мислите, бе, нали сме членове на Латинския съюз!

Форумът избухна в одобрителни възгласи и ръкопляскания.

Сред сенаторите изведнъж плъзнаха изящни хетери, понесли кошници с армагани.

- Айде, немаше нужда! - срамежливо прибра своя панер Плезозорий. - Но, мерсим!

- Не, ние благодарим! - пошушна му шефът на резерва - Пинций, когото наричаха на галено Опинций, тъй като бе родом от Монте-Пинчо и до 30-та си година бе търчал на външен нужник. - Светнахте ни за некои неподозирани и съответно пропуснати възможности, взехме си поука! Каним ви на малък работен обяд, да ни напътите и...

- Извинявам се, ама имаме и точка втора! - прокашля се Шмекер. - Постъпило е предложение броят на сенаторите да бъде увеличен на 2000 души!

- Аз съм за! - вирна длан Плезозорий. - Има мнозина богати хора, които още не са сред нашите сплотени редици!

- Тате!... - сръга го Август.

- Тате ще викаш на неизвестния си баща! Това, че си абониран за кревата на щерката, не значи че...

- Сега от колко комисии прибираш комисиони, бе, аланкоолу? - изсъска зетят.

- О-о-от... седем!

- Ами като станем две хиляди - къде толкоз комисии за всички?!

- Ей, верно бе! Предложението се отхвърля с пълно мнозинство! Хайде сега да обедваме.