В чудо се видях с един спамер, преживявам културен шок и не знам какво да мисля. Уточнявам, че реч иде за невиртуален спам.
Нашият вход доскоро беше с открити към света двери и всеки ден кутиите ни по няколко пъти се пълнеха с безплатни "вестници", реклами на ключари, кучкари, гробари... По принцип спамерите най-много се хвърлят на блокове, които не се заключват - все още има такива.
Чудех се как успяват спамерите да преодолеят по-сериозните защити - заключените входове също получават нежелана поща. То не е примерно като във виртуалния мир - с разбиване на пароли, прехващане на адреси, хакване, кракване и тинтири-минтири.
Отговорът дойде с въвеждането на високите технологии в кооперацията ни. А именно - входната ни врата вече се отваря само с ключ или с един звънец, дето кара езика на бравата да прави бжжж. И чак след това бжжж нашественикът - бил той спамер, гостенин или обикновен досадник - може да престъпи прага на зданието. Тия хай технологии обикновено включват и домофон за пряка връзка между домоседа и посетителя, ама ние до такава чак висина не стигнахме.
И тъй вече сме заключени - как ще превземат крепостта спамерите?
Първите дни действаха така - натискат всички звънци на входа, все някой им отваря, без да зяпа през балкона, те се втурват, разхвърлят си боклуците по най-бързия начин и се пръждосват яко дим.
Тоя номер обаче мина 2-3 пъти и комшиите спряха да отварят ей така. Също и аз - звънне ли се отдолу без предупреждение, вече не отварям на доверие, а излизам на терасата и водя преговори с обезпокоителите.
Вчера за пореден път зазвъняха отдолу, аз излязох на балкона и погледнах строго към непознатия.
- Кой сте вие? - попитах го.
- Обикновен спамер - представи се младежът, - нося важна потребителска информация...
- Вървете си - прекъснах го.
- Не можете да ме отпратите.
- И защо така мислите?
- Защото сте благороден и възпитан човек.
- Ласкател!
- Просто спамер - възрази младежът. - Искате ли да ви кажа какво нося? Имам флайъри на една погребална агенция. Вас лично това не ви касае, но представете си...
- Нищо няма да си представям!
- Е, добре, недейте... Нося и един безплатен вестник...
- Знам ги тия вестници, за нищо не стават.
- Прозорците ви блестят - похвали ме спамерът, - сигурен съм, че ги минавате с вестник след измиване. Тоест вашата възлюблена.
- Това пък откъде знаете! - възмутих се. - Вие сте шпионин!
- Просто спамер - не се обиди той. - Прозорците ви действително са чисти, имате спокоен вид, който издава щастливо съжителство, внимателен и учтив сте въпреки очевидната предубеденост към личността ми. Не се сърдя.
- Вие сте психолог.
- Просто спамер - отново възрази той.
- Но ако не ви отворя? Така или иначе разнасяте никому ненужни боклуци...
- Ще ми остане приятният разговор. Не е малко.
- Все пак сте философ! - не се сдържах.
- Редови спамер - усмихна се той, а аз отидох да му отворя.
Малко само ми стана чоглаво: какъв приятен човек, а като се замислиш - спамер...
