|
31 Януари 2007 12:27
Днешната реконтра е произведение, което носи нови и ценностни моменти в българския фейлетон и представлява значително литературно дело. Наред с останалите произведения от знаменитата рубрика на в. СЕГА, изобразяващи живота и борбите на съвременните българи, тази реконтра представлява едно чудно откритие - откритието на праизворите на нашето съзнание и култура, на неделимата народна душевност, на нравственото начало и човешкото достойнство, предадени на нашите поколения от миналото.
В “Ходя гол и не пия чай!” Димитър Бежански се изявява като голям художник, като познавач и майстор в изобразяването на българската душа. Онова, което с десетилетия се е набирало в съзнанието на писателя като познание, като интуиция за един сложен духовен свят, кристализира във фейлетона като цялостна жизнена философия, като представа за историята, от която могат да почерпят поука потомците. Основното чувство, струящо от реконтрата /както и от другите произведения на Димитър Бежански е горещата любов към родното, към съхраненото с цената на нечовешки усилия и жертви национално самосъзнание, към копнежите и идеалите на българската душа, които нашите поколения наследяват.
Бежански изследва българската душевност по нов начин, различен от художествения метод на другите автори. Той се задържа продължително в затвореното пространство на родовата драма, за да постигне задълбочен психологизъм, който не само ни запознава с рационални изводи относно народопсихологията и културата ни, но ни кара да почувствуваме очарованието, да станем съпричастни на вибрациите, извършвани от българското начало в нас самите.
Димитър Бежански демонстрира своя изключителен талант на майстор характеролог, вникващ в сложната интимна мотивировка на човешкото поведение, но и в същото време успява да представи индивидуалната човешка съдба като част от историческата съдба на народа. “Ходя гол и не пия чай!” се нарежда сред образците на съвременната българска белетристика, очертаващи процеса на интелектуализация в нея. Персонажите на фейлетона са изградени като монументални характери, изразяващи конкретни социални и културни типове на своето време, но са фино индивидуализирани, вписани в естествената среда, придобили плът, кръв и самостоятелна логика на поведение.
Едновременно с това автора остава верен на традициите, създадени от класическата повествователна проза. Главното за времето, изобразено в реконтрата, е съхраняването на дома, на семейството - крепостта на българщината. Бежански показва сложността и динамиката на психологическия сблъсък на вековната традиция с нови мотивации, с иновационни стимули, с една различна палитра от вълнения и надежди, завладяващи постепенно душевността на героите, обсебващи потока на техните преживявания.
Централно място в реконтрата заема образът на лирическия герой. Той е сложен и противоречив. Лирическият герой е упорит пазител на народните патриархални традиции, истински жрец на домашното огнище, на семейството, където се съхранява народната самобитност на българите. Той е силна, волева личност, пълна с непоколебима вяра в себе си и храбър, мъжествен дух.
За да се разбере образът на лирическия герой би следвало да се хвърли поглед върху нравите и бита на сегашното общество, на тъй наречения “еснаф”. Лирическия герой е един консервативен характер, в огромна степен отговарящ на господствуващия нравствен дух в България. Дори неговата вяра в институциите е лишена от вдъхновение. Душата му твърде много е свикнала да разчита на собствените си сили. Неговата вяра е по-скоро заради традицията, заради необходимостта “в нещо да се вярва”. Хора като лирическия герой са хора на дълга и на честта. Съзнанието за дълг се изразява в непрекъснатия стремеж да живее съобразно изискванията на еснафския морал и да бъде полезен на своето семейство. Твърде сухи са обаче неговите понятия за правда и чест. От тях струи ограниченост и схематизъм.
Ако неговият консерватизъм и конформизъм са разбираеми /така биха постъпили всички хора, принадлежащи към определено съсловие и съблюдаващи неговите правила/, все пак в педантизма и добросъвестността, с която той се придържа към общоприетото отсъствува чувството за мярка. Като някой самотен рицар до последния си дъх той стои на пост срещу пристъпите на приближаващия се нов живот, изпълнява своя дълг и брани своята чест така, както ги разбира. Във всеотдайността, с която той се придържа към традицията, има нещо дълбоко ирационално, отсъствува здрав смисъл.
Сблъсъка между лирическия герой и инспектора не са предизвикани от традиционните противоречия между бирник и данъкоплатец. В поведението на мъдрия и справедлив инспектор се чувствува, че той приема като напълно естествени нуждите от храна и чай на лирическия герой. Противоречията между двамата герои имат по-дълбоки причини. Те двамата олицетворяват двата свята - отиващия си патриархален порядък и новото време с неговите модерни стремежи към свобода и разкрепостяване на човешката личност.
Инспектора изгрява като едно малко слънце в мрачния и студен дом на лирическия герой. Той ни очарова със своето човешко съвършенство. За пръв път двамата герои се изправят един срещу друг заради липовия чай, който инспектора иска да обложи с акциз. Едно след друго възникват разногласията между тях - за гювеча, за пуловера, които лирическия герой най нагло носи необложен.
Решителна крачка в самоопределението на лирическия герой е вътрешната борба около въпроса за това дали да пие чай или не. Той обича искрено липовия чай, но вижда сериозно препятствие в това, че трябва да плаща данъци и за него. По този въпрос той разсъждава държавнически. Има чай - има акциз, няма чай - няма акциз. И това накланя везните в полза на неговото решение да се откаже от чая. Същата дилема се проявява и около въпроса за носенето на вълнения пуловер оплетен от тъщата. Затова логично следва и същото решение.
Това е фейлетон, част от една мащабна национална епопея, възвеличаваща изконни народни добродетели, съхранили българското име през вековете. Димитър Бежански е показал разкрепостяването на българския дух, възхода на нравственото и национално самосъзнание. Оттук в реконтрата като концентрични кръгове на едно започващо вълнение ще тръгнат вълните на историческото движение и народното надигане срещу акцизите за да обхванат и други сфери на живота, за да повлекат и други съдби, да разкрият нови обществени перспективи. Смисълът на тази творба може да се извлече от разбирането на писателя, че човек трябва да загърби миналото в стремежа си да проникне в бъдещето.
|
Много добро... и малко тъжно
Весело 
