"Деца от восък" трябва да се гледа задължително от всеки, който претендира да има нещо общо с киното, с българското кино, с чуждестранните инвестиции в българското кино, с приватизацията на Киноцентъра и т.н.

И трябва да се гледа по една-единствена причина: за да се знае какви филми никога, под никакъв претекст не бива да се появяват на голям екран, да им се правят тържествени премиери и да стават повод за медиен PR на създателите си.

За кого е изненада "Деца от восък"? Не и за тези, които са наясно с продукционната политика на "Ню Имидж". Бюджетите, амбициите и жанровете, в които компанията обикновено работи, са точно тези - второ- и треторазрядни екшънтрилъри, издавани директно на видео или пък по кабелните телевизии. Българските артисти, попаднали в тези филми със заглавия от типа на "Мост на дракони" или "Акула 6", обикновено не ги изтъкват на преден план в CV-то си - те просто си изхранват семействата.

Обаче фактът, че в "Деца от восък" е нает и български режисьор, промени изцяло медийния пейзаж около този евтин и безвкусен екшън. В който българска не е нито тематиката, нито сценарият, нито сцената на действието, нито титулярните актьори, нито - нищо.

Иван Ничев е снимал "Звезди в косите, сълзи в очите" и "Иван и Александра". Би трябвало днес да се срамува от това, което прави. Ама ей на. Не само не се срамува, ами и се гордее с нещо, което повече би подхождало за курсова работа на третокурсник от НАТФИЗ.

Ничев е нает за тази работа от продуцента Менахем Голан. По каква линия - отговора ще намерите в тематиката на предишните му филми "След края на света" и "Пътуване към Иерусалим". Голан е близък със собствениците на "Ню Имидж" Дани и Ави Лърнър. Речено-сторено - парите са броени и на снимачната площадка в София се изсипват Арманд Асанте, Удо Кир, Даниел Бернхард, Лиди Дение.

Сценарият е особено патетична бълвоч, чиято централна тема би следвало да е расовата и религиозна нетърпимост. Този път тя е погледната не от еврейската камбанария, а от тази на 10-те милиона турски гастарбайтери в Германия. Асанте е в ролята на полицейски комисар, който трябва да пресече нарковойната между турска и скинарска банда в берлинския квартал Кройцберг. Играта загрубява при появата на сериен убиец (Кир), който избива по особено жесток начин турските дечица в махалата - и ги гримира в бяло като част от някакъв садистичен ритуал. Този персонаж е преписан частично от класиката на Фриц Ланг "М", но тук намирисва на евтина бутафория. Останалото е бъркотия от евтини престрелки и тупаници.

Бутафорно е и българското актьорско присъствие. С по-големички роли са се уредили Асен Блатечки и Деян Донков. Като предводители на бандата скинари тяхна основна задача е да гледат лошо. Други родни физиономии като Вальо Ганев и тв водещата Сесил се появяват за секунди, колкото да изтърсят по някое звучно "шайзе" или "фък ю" и да се скрият зад кулисите. Диалогът е на английски, тук-таме с неубедително вмъкнати немски и турски думи. Английският на повечето актьори е ужасен. Най-добре играещият на екрана е 13-годишния Наум Шопов-младши - син на Христо и внук на Наум. Дори красивият иначе Арманд Асанте изглежда тъжен, уморен и учуден защо е изпаднал дотук.

Бихме могли да приемем "Деца от восък" просто за поредния американски екшън с българско участие. Но дори по думите на Дейвид Варод "Ню Имидж" дава 65% от бюджета на филма. Останалите са от субсидии на Националния филмов център и БНТ. А аз като данъкоплатец абсолютно отказвам парите ми да бъдат харчени за такива безумия.