05 Февруари 2007 22:45

Ха. Ха. Ха.

05 Февруари 2007 23:02

ха.

05 Февруари 2007 23:11

Виждам, че и на теб ре-то ти е харесало!

06 Февруари 2007 00:59

>>><<<
ми след вчерашната абракадабра сичко ми се види мелем...па и има за едно ха... и се спрех после да не плащам роялти на милче...

06 Февруари 2007 02:03

добро е

06 Февруари 2007 09:33

"Нормална" реконтра?! "Тежък" случай!

06 Февруари 2007 10:00

Вундерчето ще може ли да ми преведе: -"Боже, колко мъка има по този свят...и болтчета" на немско-испански?! Щото ми тряба тук за един "Сеат"('баси фалшивата каруца), а преводачката си иска...айде да не казвам какво!
Незабавно му пращам безплатно една магистърска диплома...само да спре със зубренето
.
P.S.По желание, може да му изпратя и преводачката!

Редактирано от - OLDMAD на 06/02/2007 г/ 10:02:57

06 Февруари 2007 10:53

Това се лекува.Всяка вечер от 22.30 да гледа Славчо!А в другото време ТВ Планета..

06 Февруари 2007 12:40

Още със заглавието на фейлетона “Тежък случай” Ч.Шинов насочва вниманието на читателя към отрицателно обществено явление - формирането на полезен човек в семейството поради неправилно възпитание. Чрез ярки живописни сцени на семейния живот писателят разкрива убедително богатия духовен свят на Геро и Мима, в който се ражда, расте и възпитава единственото им чедо Гошко.

Още от самото начало на произведението виждаме как семейната двойка бере горчивите плодове на родителските си грешки и безотговорност. Тук Гошко без срам изявява себе си - онова което градил в детските си и юношеските си години. Образ коренно различен от своите родители, той е примерно момче, което унищожава всичко добро, до което се докосне - лесно харчи парите на майка си и баща си, разпилява ги за тетрадки, лъже близките си хора, краде от дома си за да си купува книги. Това са горчивите плодове на неправилното възпитение и лошото влияние на подлите и вероломни преподаватели в училище.

Първият конфликт между маминото момче и родителите настъпва, когато Гошко засяга собственото им самочувствие и пари. Майката хваща детето си в коридора с нова тетрадка за домашните по граматика. Това засрамва майката, позори я. Едва сега тя възкликва:”Не, не - просто да се побъркаш. Защо Господ така ме наказа? Не може ли и той като един нормален млад човек да натъпче в задния джоб на дънките си оръфан тефтер и като всички да отиде в даскалото и айде, да не пали канабис, едно "Виктори" да дръпне със съученик...”. Важното в случая е, че в тези вайкания отново благородните мотиви са на преден план. Майката не е впечатлена толкова от това, че ще се изложи пред приятелката си Димова, колкото от пороците на своето момче.

Гошко започва да руши реалната представа на Геро и Мима за собственото им доброта и непогрешимост. Той отправя първия мълчалив упрек към тях за живота им на съвременни граждани с ясно изградена ценностна система. Затова за него всичко което му е купил баща му не представлява никакъв интерес. Геро е сериозно обезпокоен от пренебрежителното отношение на Гошко към компютъра, уредбата, текстовете на Глория и шоуто на Слави. Страхът от загубата на положително влияние над сина му е сериозно разочорование за бащата.

Бащата бързо разбира, че Гошко върви по порочен път. Геро решава да си поговори с момчето “ей така, по мъжки”. Читятелят веднага улавя хумора на Шинов, който се надсмива на модерната педагогика на родителите. Вместо да разговаря строго с детето си или просто да му шибне два шамара, “любящият баща” започва нравоучителната си лекция с въпроса за тризначките. Гергин осъзнава, че Гошковото поведение е заплаха за постигнатото с много усилия положение в обществото. Затова пряко изказаната от сина житейска мъдрост:"Секат джунглата на Амазонка! А американците още не са подписали конвенцията от Киото за вредните емисии...” докарва бащата до отчаяние. Синът е казал нещо, което напълно противоречи на неговите разбирания за идеалите и целите в живота.

Научаването наизуст на Ботевото стихотворение "Хаджи Димитър" е стъпката, която окончателно разбулва отношението между героите. Благородство, разкрепостеност, любовта към чашката и модерните пороци - това са ценностите Геро и Мима се опитват да наложат на сина си. Красноречив образ на извисената душевност на родителите е реакцията им след срещата с психиатъра. ”Значи бирария да бяхме открили, нямаше толкова бутилки вкъщи да стърчат от всеки рафт и на всеки ъгъл”. Сравненията пресъздават благородното у тях и подчертават, че в извисените им души желанието да помогнат на сина си е от първостепенно значение за тях. Неволно те си мислят, че Гошко е тяхното незаслужено наказание.

Има минути, когато у Гошко заговаря човекът. Уплашен, че е разкрит че си е купил тетрадка той стои “ама такъв един гузен, един виновен”. За извършеното престъпление виновникът очаква заслужено наказание. Този момент е може би последната възможност родителите да съберат парченцата на равновесието в своя дом. Но вместо да поставят сина си на място те най-благородно го оставят да се прибере на спокойствие в стаята си. В своето самозалъгване Мима отново прави грешка - оставя без последици поведението на синчето си и пак затвърждава у него наглостта на примерен ученик и зубрач. Скъпо плащат родителите за грешките си във възпитението на Гошко. Вместо да следва примера им - оставен на мира от тях, той се превръща в отличник. На всички хора около себе си Гошко носи нещастие: неразбиран от собствения си син, Геро не може да спокойно да понесе излагацията и страда от тежко безсъние; Мима е постигната от същата съдба и изплаква мъката пред приятелката си Димова. А на самия Гошко хич не му пука за терзанията на родителите му.

В дома на някогашното щастливо семейство, остават само сълзи, въздишки и безсънни нощи. Това са горчивите плодове на неправилното възпитание в българското училище. Пресъздаването им превръща произведението “Тежък случай” в красноречив урок по житейско поведение и нарежда Шинов сред класиците на българската сатира.

06 Февруари 2007 13:19

Който не умее да говори, не умее да мълчи

06 Февруари 2007 13:44

Ма много забавно става в тая рубрика. Йори се оказа прав - получаваш двойно удоволствие, пък аз се бях впрегнала зарад Весел Цанков. Сигурна съм, че ако любимият ми сатирик чете тук, се смее от сърце. Но ако не чете - пропуска страшно много. Другите автори също. Публиката обаче заслужава и получава най-доброто.

06 Февруари 2007 14:28

публиката освен че получава много и много взима по точно дава, това е много интересен феномен не само в тази рубрика а изобсто за виртуалното изкувство в което автор примерно на дадено произведенеие в реконтрата може да е еднновременно и автор и публика а и критик както на на себе си така и на другата част от публиката и то в реално време.в киното и музиката не е така да не говорим за театера операта балета или цирка където просто не е възможно изпълнител на някоя ария или трик или пък виртуозо -музикант или дресиор на слонове да е по едно и състо време и артист и публика па и критик.

06 Февруари 2007 14:51

Който не умее да говори, не умее да мълчи

06 Февруари 2007 15:59

Хехе,

силата на Интернет.

3 в 1 - автор, критик и публика.
Има и бонус - WebCounter

И калабалък, калабалък...

Но дали е така или в нечии болни мозъци се раждат конспиративни теории?

06 Февруари 2007 16:06

>>><<<
Който иска реконтра с джуркан пипер Натиснете туки миризма на гюл между палците в цървула

06 Февруари 2007 17:51

Сякаш чувам една песен, дето навремето се лееше по сите ресторани:

"Графоман, съм, графоман, но волим да живим!"