----

Емил Симеонов е роден на 13 юли 1945 г. в София. Завършил е българска и турска филология в СУ "Св. Климент Охридски". Близо 20 г. е бил редактор в печатния орган на СБП в. "Литературен фронт". Автор на десетина стихосбирки.

----

- Какво ново в творчески план около юбилея ти?

- То на 60 години май само плановете ни са останали... От години чакам да излезе новата ми книга. Но дали защото съм я озаглавил "Накриво писан", нещо не й върви. Дано я дочакам изправен.

- През далечната 1977-ма печелиш "Южна пролет" в Хасково за дебютната си стихосбирка "На сто разумни крачки". Кое от възторжените ти очаквания на млад поет тогава се сбъдна впоследствие?

- Че този най-оригинален празник в страната ще оцелее. Дори тазгодишното му 33-то издание успя да се клонира в Хасково и в София. И друго - че ще запазим приятелствата от онези години, когато бяхме млади и възторжени, а и доста далеч от прозрението "От живота поезия става / от поезията живот - не!"

- Как оцеляхте при това положение ти и твоите връстници?

- Ние сме "от тия, вечно недоволните. И това е вече не само поетично изхвърляне, а обективна реалност". Цитирам дословно думите на известна наша поетеса. Защо ли? Защото моите връстници, а и родените с петилетка-две по-късно колеги случиха на "интересно" време - то нови илюзии, то ветрове, то промени. Успяха ли (особено по-етичните), да се съхранят - и в личен, и в творчески план?... Труден отговор.

- Младите литератори днес май се справят по-добре?

- Слава богу, те не са вкусили някогашните проблеми с първата книга. Имаш пари - издаваш... Зная хора на по двайсет лазарника, а вече с четири и пет томчета и със самочувствие, което е липсвало на Димчо Дебелянов, недоживял да види елегиите си в печатни коли. Тук, видно е, не коментирам художествени стойности. Това е работа на онези, които години наред гордо наричаха себе си "оперативни литературни критици". Къде са сега - какво оперират, никой не знае.

- Какво е предимството на поета пред брокера?

- Брокерът посредничи между два чужди интереса и никога не забравя своя собствен. Поетът е посредник на любовта между хората, на тяхната представа за красота и справедливост. Не го бива за сделки... Но нерядко на любовни срещи и брокерите рецитират стихове.

- Как отглеждаш такива хубави домати на балкона си?

- С обич! Човек за човека не е ближен, той е друг, чужд човек. Така че ни остана да обграждаме с обич поне частичката природа около нас!