На "Врабча" 23 следим с неотслабващ интерес изявите на г-н Яне Янев. Те са, както обикновено, изразителни и динамични. Вдъхновяват ги не просто факти и събития от живота ни, а преди всичко собственият му борбен дух, елмазеното му чувство за справедливост и бликащото му въображение. Последното качество обаче трудно ще го изведе до пиедестала на обективен хроникьор и прогнозист. Не става ясно с какъв критерий Яне Янев предвещава за Симеон Сакскобургготски "оттегляне на заслужена почивка". Завършекът на нечия политическа кариера, както впрочем завършекът на всяка кариера в демократичните общества, обикновено се обсъжда трезво и непреднамерено. А когато стане дума за управленския мандат на един доскорошен министър-председател, и най-критичните анализатори се движат предпазливо и професионално. Писмото на Яне Янев до Симеон Сакскобургготски не го нарежда дори и сред непредпазливите анализатори.

На пръв поглед Яневата емоция обгрижва българските пенсионери. Така ли е наистина? За Яне Янев "пенсионер" е нещо като етикетче върху оръфан ревер. За Янев хората с такъв етикет са безкрайно удобни. Техните протести го държат в перфектна площадна кондиция. Гарантират му средата, извън която би бил един много обикновен г-н Янев, толкова по-дързък, колкото по-отдалечен във времето е самият той от статута на пенсионера...

Янев не спори с експертите-икономисти, не лансира нов пенсионен модел (например модела "Я-Я" - по-добрият модел!"). Той не пита управлявалите страната през последните 15 години, не изсипва гнева си върху половин дузина социални министри и асистиралите ги екипи и институти. В края на писмото си Янев кани министри и депутати на митинга на пенсионерите, но го прави хитровато и неясно. Той е гневен главно на Симеон и само на него по една много прозаична причина. Ако се закачи с който и да е от небезизвестните социални авторитети, политическият келепир може да се окаже има-няма колкото една коледна добавка за Яневия електорален апетит. Друго е да се нахвърлиш на Симеон. Току-виж светнеш с отразената светлина на човека, през чийто управленски мандат държавата окончателно се стабилизира и направи солидни крачки напред в модернизирането си.

Не отричаме правото на Яне Янев да разсъждава на глас дори по линията на нелогично персонифициране на иначе сериозните обществени проблеми. Но не сме съгласни, че всекиму е гарантирана всепозволеност във воденето на политическата борба. Когато Янев прави това непрекъснато, неволно се питаме дали го прави безкористно, като известни в историята ни народни трибуни, на които неистово иска да прилича, но с които няма нищо общо?

Не отричаме и способността на г-н Янев да се развива. Еволюцията на неговите похвати е любопитна и поучителна. Веднъж той атакува Слънчев бряг като водач на стадо крави. Тези дни близо до парламента пусна гълъби - да отнесат послание до председателя на Народното събрание. Това е благоразумно - гълъбите отлитат безшумно. Виж, ако кравите се обърнеха срещу лидера си... Веднъж Янев хвърли димка срещу събрание на политическа сила, към която малко по-късно се присъедини, за да стане депутат. Вече Янев не хвърля димки, хвърля тежки думи и прави грозни сравнения между изкуствено надутия имотен казус и... маниера на "османския поробител"...

За г-н Янев знаем, че имал чудесно хоби - да язди коня на дядо си през свободното си време. Сигурно и в този случай еволюцията си казва тежката дума. Все по-често Яне Янев язди протестите и критичните настроения на различни групи български граждани и през свободното, и през работното си време.

Яне умора няма!