Тарторите в нашата маала се сбиха още преди да сме подгонили топката между дърветата, засадени като странични греди на единствената улица, която ставаше за футбол. Една сутрин маалата зацъка, като разбра, че единият бил осиновен от някакъв мно-о-го богат чичко от чужбина. И станал Червения тартор.

То беше време, когато той пак беше някакъв тартор, но не по футболна линия, и често излайваше отвисоко. Издъни се обаче нещо и последните няколко години гледаше да не се мярка.

Сега обаче в качеството на Червен тартор той наперено изскочи навън. Зъркелите ни щяха да изпаднат от спортния му екип и маратонките, натъпкани с нови технологии. Той се перкаше с топката, показваше как ще я скрие на Синия тартор и как ще финтира тайфата му, дърветата, камъните, улицата. Па и цялата маала.

Скоро се появи и Синия тартор. Той също беше осиновен от някакъв мно-о-го богат чичко от чужбина, но доста отдавна. Тъй че появата му не предизвика цъкане. Някои възрастни в маалата смятаха, че момчето е акълия и трябва да заляга над уроците и книгите - утре също можел да излае отвисоко. Затова се вайкаха, че се пропилявало с футболната си религия.

Понеже маалата се бе налюбувала на финтовете му, той направо изстреля мощен шут - едричък си беше Синия тартор. Вярно, че не риташе с нови нови технологии, но направо просна Червения с шута, че новият му татко е от трета дивизия. Оня обаче рипна пъргаво и с точен удар го нацели право в мустака. Играта позагрубя, в ход влязоха ритниците - топките отскочиха настрани и на двамата не им бе до тях. Потърпевшият с мустака нацели противника да рита със слоновете, защото осиновилият го чичко гонел топката с тях - така се играел футболът в родината му. Червеният му отвърна, че си бил глътнал езика само с появата му на улицата. Тогава Синия фрасна една глава, да припомни на Червения как навремето му искал пари за семки. В отговор потърпевшият с хай тек краката го нацели, че имал братовчед в полицията - в ход влезе родата. Съответно оня му стовари тежък шут с вуйчо си от НСБОП. Последваха ритници за майки, сестри, лели и тук вече двубоят премина в качествено по-висока фаза. Която обаче на по-късен етап се стовари и върху нас.

И така, краката се амортизираха от ритниците въпреки новите и традиционните технологии. Затова в ход влязоха подръчните материали. Единият запрати камък, че ей сега ще извика апапите от съседната улица. Другият стори същото със своите апапи от същата улица. Единият се изхвърли, че може да извика половин Европа. Другият отвърна, че само да свирне и на улицата щяла да се стовари другата половина.

Живеем в Глобална маала, всичко ни е в планетарни мащаби. Синият метна заканата, че ще размаже Червения с най-умната нация на света. Оня заплаши, че ще направи същото с едно от най-многолюдните племена на Земята.

Камъните хвърчаха по улицата и някои от тях нацелиха наши глави. Подплашени се скрихме зад дърветата. Лошото бе, че не можехме да се приберем, а вече се бе стъмнило. Пък на другия ден бяхме на училище. Ония обаче продължаваха да се замерят - и хич не им пукаше. Тръгнеш ли към дома, може да те фрасне някой подръчен материал.

Явно ще нощуваме на улицата.