"По местата!" е не само ключова реплика от един нов спектакъл, но и подкана към зрителите. Подкана да не го пренебрегвате, защото си заслужава да бъде видян поне по две причини. Става дума за пиесата на Ал. Островски - бащата на руската драматургия - "Доходно място", чиято премиера се състоя в Учебния театър на НАТФИЗ "Кр. Сарафов". Това е дипломен спектакъл на студентите от IV курс с художествен ръководител Димитрина Гюрова, режисьор Богдан Петканин и сценограф Мира Каланова. Първата причина да гледате пиесата се състои в предизвикателството зрителят сам "да открие" онези нови таланти, които скоро ще се появят на големите театрални сцени (някои вече са там). И наистина ще ги видите -Явор Борисов, Васил Читанов, Ванина Кондова и Екатерина Стоянова показват впечатляваща игра, пресъздавайки ярки и запомнящи се образи. Техни партньори са Ана Топалова, Леонид Йовчев, Михаил Михайлов, Полин Лалова, Борислав Николов, както и колегите им от III курс със специалност Пантомима (ръководител А. Хонг) и студенти от I курс, водени от В. Ранков. "Доходно място" е трагикомичен разказ за младия човек, който отказва да играе по правилата на реалния живот. Неизбежен е сблъсъкът му с едно корумпирано общество от дребни и още по-дребни чиновници, които се превръщат в червеи, само и само да не се наложи да преживяват с кора черен хляб в таванска стаичка. Без да е морално назидателна, пиесата показва какво не трябва да бъде едно семейство, за да не се превърне то в среда на непоносимост и омраза, какъв не трябва да бъде бракът, за да не се окаже, че единственото интимно чувство в него всъщност е погнусата. Друго парченце от мозайката на този остроумен и гневно-смешен театър е отношението на майката към дъщерите й - като ги възпитава на принципа "строй се, преброй се" (в съпровод на руска военна духова музика), подготвя ли ги тя за живота-месомелачка, или сама "омесва каймата"? И още - кой побеждава в двубоя между любовта и максимата, актуална и днес, че парите и луксозният живот облагородяват човека. Ключът за успеха на спектакъла са най-вече многопластовите персонажи, в които студентите след много труд сполучливо се превъплъщават.