Как бихте изживели живота си, ако знаете, че първият подарък на родителите ви - след сперматозоида и яйцеклетката, де - е имплантантът "Зои" в мозъка, който записва на чип целия ви живот? Всичките ви срещи, раздели, връзки, приятелства и врагове? Че след смъртта ви хилядите часове "суров материал" се обработват от специален монтажист в двучасов филм, който се прожектира на погребението и ви представя пред поколенията като човек, какъвто никога не сте бил?

Това в общи линии е идеята, която обещава на зрителите на "Последен спомен" култова антиутопия в духа на "Гатака".

Всъщност се е получил доста сух и плосък фантастичен трилър, в който актьорските изпълнения и фантастичната операторска работа донякъде измиват срама от челото. Комикът Робин Уилямс, с потресаващо сериозна физиономия тук, е най-добрият "монтажист" в бранша. Докато работи по поредния си клиент, се натъква на факти, които объркват подредения му живот и го набъркват в центъра на конфликта между привържениците и противниците на чиповете.

Уилямс е мрачно убедителен в ролята на единак, макар наоколо му да пърха ефирната Мира Сорвино.

Що се отнася до оператора-гений Так Фуджимото, заснел и по-добри филми като "Шесто чувство", "Гладиатор" и "Мълчанието на агнетата", той успява да компенсира донякъде неудобството на режисьора-дебютант Омар Наим зад камерата. Сред най-добрите попадения е и ретровизията на филма, която е толкова "безвременна", че не може лесно да се разбере в коя епоха се развива действието.

Въпросите за намесата в човешките спомени, произтичащата от това манипулация и т.н. са интересни, но толкова еднозначни, че чак няма морална дилема. Наим, който е и сценарист, не е успял да изцеди дори 50% от соковете на благодатната си идея.