Високопоставените съветници по външната политика на президента Буш определиха като "добра в общи линии новина" съобщението от 21 февруари за частичното изтегляне на Великобритания от Ирак. Решението за изтеглянето обаче се превърна в лоша вест за Белия дом, който и без това е под обсада заради политиката си в Ирак.

Според съветника по националната сигурност Стивън Хедли британците вярват, че са постигнали достатъчен напредък в Южен Ирак, за да поверят региона на иракските сили. Но мнозина във Вашингтон посочват, че основният съюзник на Буш в Ирак се изтегля в момент, когато президентът изпраща там още американски войски.

Независимо от военните основания ходът на Великобритания и последвалото го подобно съобщение от Дания внесоха смут в политическия дебат във Вашингтон, и то в най-неудобния момент за Белия дом.



Демократите използваха новината



като доказателство, че международната коалиция на Буш се разпада и Америка остава все по-самотна в една кауза без изгледи за успех. Дори някои от републиканците и президентските съветници са се съгласили, че съобщението от Лондон изпраща ненавременен сигнал до американското общество.

"Това, което ме притеснява, е, че американската общественост ще бъде твърде озадачена, че президентът изпраща още войски, докато основният ни съюзник съкращава силите си", каза сенатор Джон Уорнър, дългогодишен поддръжник на войната, който е против увеличаването на американските войски в Ирак. "Това е бремето, което се стоварва върху нас тук".

"Схващането, че изтеглянето на британците всъщност е сигнал за успех, звучи като лоша пропагандна политика", добави сенатор Арлън Спектър.

Официални представители от Белия дом заявиха, че са знаели за намеренията на британците, а премиерът Тони Блеър е съобщил на Буш решението си по време на таен видеоконферентен разговор. Но другите във Вашингтон бяха изненадани, а републиканците притиснати тъкмо когато започваха да набират увереност, че спорът около войната се развива в тяхна полза.

Миналата седмица Камарата на представителите в САЩ одобри необвързваща резолюция против плановете на Буш да изпрати допълнително 21 500 военнослужещи в Багдад и провинция Анбар в Западен Ирак. Но оттогава насам републиканците са в офанзива и нападат яростно плана на демократите за намаляване на парите за войната в Ирак.

Смяташе се, че стратегията, подкрепяна от демократа Джон Мърта и от председателя на Камарата на представителите Нанси Пелоси, ще неутрализира обвиненията на републиканците срещу прекратяване на средствата за войната. В същото време демократите принуждаваха републиканците да защитават изпращането на военни, считайки ги иначе за недостатъчно обучени и екипирани. Но републиканците определиха действията на опонентите като



стратегията на "бавното кървене",



което ще остави военнослужещите в Ирак в неизгодна позиция - просто подкрепленията за тях ще бъдат блокирани.

Вицепрезидентът Чейни беше последният, който реагира срещу плана на Мърта, наричайки го "голяма грешка" и "политика на поражението", която окуражава терористите.

"Ако трябваше да направим това, което предлагат председателят Пелоси и конгресменът Мърта, ние трябваше да приемем стратегията на "Ал Кайда", заяви Чейни за телевизионната компания Ей Би Си News. "Стратегията на "Ал Кайда" е да се прекърши волята на американския народ".

Пелоси реагира остро срещу атаката и разпространи съобщение, в което се оплаква, че Чейни е опетнил патриотизма й и призовава Буш да "отхвърли и да се дистанцира от забележката на вицепрезидента".

Новината за частичното изтегляне на британците отложи дебата за финансирането на войната най-малко с един ден. "Времето, в което Лондон оповести решението си, е много неподходящо", каза ученият от консервативната фондация "Херитидж" Найл Гардинър. "Решението на британците ще бъде използвано като футболна топка между опонентите във връзка с плана на президента за Ирак", смята той.

"Най-вероятно това не предвещава добро на всички онези от нас, които са против плана на Мърта и Пелоси за допълнителното финансиране", смята републиканецът Рей Ла Худ. "Това няма да доведе до нищо".

Съобщението на Блеър би могло да засили също призивите на демократите и някои от републиканците за сериозна промяна в политиката в Ирак - не само в броя на военнослужещите, но и по отношение на това, което те трябва да правят. Британците възнамеряват да изтеглят 1600 до края на лятото и да изведат останалите 5500 войници от военните действия, а за сметка на това да обучават повече иракски сили и да патрулират по границата с Иран.

"Това, което правят британците и което и ние наистина трябва да правим, е



разнищването на културната сложност на ситуацията,



каза републиканецът Уейн Джилкрест. "От една страна, те показват на всички иракчани, независимо дали са сунити, шиити или кюрди, че британците няма да бъдат окупационна сила. Това е много силен сигнал. А другият сигнал е, че те предават щафетата на иракчаните, които са единствените, способни да решат този стар, а, бих казал, и примитивен спор".

Белият дом твърдеше, че сравнението между британците в Басра и американците в Багдад води до изкривяване на действителността. На юг, който е бил под английски контрол, няма сунитски бунтовници, а районът е далеч по-спокоен, отколкото Багдад и Анбар. Планът на коалицията от самото начало е чуждестранните войски да бъдат заменяни с иракски, щом дадена област стане подготвена за това, съобщиха източници от Белия дом.

"Фактът, че те са постигнали някакъв напредък там, ще им позволи да изтеглят част от силите си, това определено е нещото, което ние желаем да правим във всички части на Ирак", заяви говорителят на Белия дом Тони Шоу. По неговите думи САЩ не са обмисляли възможността да поискат Великобритания да помогне на американските си съюзници в Багдад или Анбар, като прехвърли там изтеглящите си части.

Хедли заяви пред репортери в Брюксел, че той нямал намерение да каже, че изтеглянето на британците изпраща "ясен сигнал за успех". Съответно се обяви против по-негативното тълкувание на думите му. "Не исках хората да мислят, че това бе отражение на липсата на увереност у британците или че те искаха да се откажат от мисията", каза Хедли.

Но други официални лица от администрацията на президента изразиха недоволството си, че решението на Лондон ще изглежда лошо в очите на обикновения американец, и са признали, че това ще бъде използвано от политическите опоненти в САЩ.

Решението на Лондон явно се използва за неоснователни критики, смята високопоставен служител в Белия дом. "Според мен това е несправедливо", отсече той.