Тодоровден мина, кушиите останаха.

Не че нашенският политик не си разиграва всекидневно коня, но друго си е на празник.

Я какво чудо - кон до коня, юнак до юнака! И, разбира се - фъшкия до фъшкия...

А народът гледа.

Гледа, че колкото е по-голям юнакът, с повече конски сили е туй, дето е яхнал. Е (вижда народът), няма го в данъчната му декларация туй, дето е яхнал юнакът, ама е сигурно, щото фирма му го е предоставила - от любов към спорта, така да се каже...

Гледа народът.

Гледа как един политик иска да се върне на бял кон. И се чуди народът: е па може ли магаре да се върне на бял кон? Но спира да се чуди: що па да не може.

И продължава да гледа народът.

Гледа как друг политик пада от коня...

Какво пък толкоз? Има кой да го смени.

Ти гледай, народе, как стоят нещата с държавната кола! Да не би да са впрегнали каруцата пред коня?

Не, няма такова нещо. Даже става дума за троен впряг! О, чудо невиждано - руска тройка тегли шведска маса!

Гледа народът и е наясно - тая убава шведска маса не е за всеки. Но така му е писано - да стои и да гледа като кон на празни ясли.

Ех, мисли си народът (тоя, дето всъщност са го яхнали!), знаят ли обаче ония какво е да ти умре конят?

И в едното му око (боже, боже!) тъжно се отразява всичката мъка на тоя свят...

А в другото - като в същински телевизор (да го вземат дяволите!) - може да се види празничното предаване "Ситите българи заедно".

Отражение на действителността!