Уж скучно градче, а се занизаха събития...

Първо жената на кмета избяга с някакъв дизайнер и градоначалникът се пропи от радост, па го удари на живот - почивният дом на хълма заработи като дискотека и взе да се шушука, че пет от въдворените софиянки правели там стриптийз (шестата беше бременна).

Вторият фойерверк дойде от лесничея - той се ожени за една от Близначките. Те си приличаха като две капки вода, все ходеха за ръка, а понеже работеха като сервитьорки, така и обслужваха клиентите. И самият лесничей не разбра за коя се е оженил - живееше с двете.

Но чашата преля, когато местният театър реши да постави "Отело". Час преди премиерата Отело дойде с гипсирани ръце и онемял. Брал череши, паднал, счупил си ръцете и си глътнал езика. Директорът, който беше и постановчик, и Яго, взе да заеква. Бе каква нова трактовка? Не, не можел да решава ролята на Отело като пантомима! А и не виждал как тоя карък ще удуши Дездемона с тия кунки.

Налагаше се да се отложи премиерата. И тогава се обади Мавъра - каза, че знае текста. (Мургавелкото чат-пат го пускаха в миманса, когато нямаше работа в парното.) Но Дездемона се нацупи - тоя ли ще ми партнира, че и ще ме бара! Обаче някой рече, че пред театъра е спряла колата на кмета. Как не - веднъж и той да дойде на театър, а те да свалят представлението! И успокоиха Дездемона - Мавъра поне нямало да я изцапа, можел да играе без грим.

Спектакълът тръгна. Мавъра знаеше текста по-добре и от титуляра. Докара до кулминационната сцена - да удуши Дездемона. Плю си на ръцете, но леглото беше празно. Почеса се, па тръгна да търси директора-постановчик-Яго зад кулисите. А онзи плачеше. Кметът бил взел Дездемона и айде към почивния дом. Даже му казал да си гледа работата, иначе щял да бутне театъра и да построи ресторант-градина.

Мавъра кимаше, па попита бащицата що да чини. И му бе обяснено, че спасението е в модерната трактовка - да хване някоя от публиката, нея да души. Тръгна да импровизира... Но въпреки кандърмите заместителка на Дездемона не се намираше.

Обаче - смях в залата! На сцената се качиха Близначките. Без да кажат думичка, хванати за ръка, двете се кротнаха в леглото. Мавъра се облещи - коя да удуши?! Но да не обиди някоя, подхвана ги заедно. И сигурно щеше да разплаче салона, но... гръмна пушка! (Каквато нямаше на сцената.) Беше лесничеят - стрелял от ревност.

Удушвачът изпищя без намек за театралност и хукна към парното. Предчувствайки нещо недобро, публиката се разбяга. И добре стори. Театърът хвръкна във въздуха. Мавъра беше нагрял котела така, че да експлодира. Леле, какъв фойерверк!

С това обаче трагедията не свърши. Финалът й се оказа призори в спалня на почивния дом. Кметът рекъл на Дездемона, че ако била толкоз добра и на сцената, сигурно щяла да стане заслужила артистка. На Дездемона й притъмняло и го удушила.

Софиянките толкова се разстроиха, че постъпиха в близкия манастир като реставраторки. Петте се трудеха, а шестата, междувременно родила, им позираше с младенеца.

Но хепиендът дойде, когато на лесничея му се родиха четири близначета - по две от всяка!! - които си приличаха като четири капки вода.

Сетне директорът на театъра бе назначен за треньор по футбол на местния отбор, а Мавъра - за масажист.

И животът в градчето отново стана скучен.