|
02 Март 2007 07:14
Китай строи своя мисия до US посолството Не се ли сещате защо? За да става делаверата м/у тях по-лесно. Колко циркове сътвориха тези две страни преди години за да може Китай да получи зелена светлина от САЩ, за приемането им в СТО, въпреки, че не отговарят по всички изисквания за свободния пазар. 1. Китай, т.е. ККП плати чрез "бизнесмен от китайски произход" кампанията-2 на Клинтън. 2. В замяна китайска фирма получи правата над Панамския канал + обещания от страна на Клинтън за допусакането на Китай в СТО. 3. Съставена беше републиканска комисия, която да разследва "националното предателство на президента Клинтън към американския народ". 4. След няколко месеца обаче тази комисия смънка по ТВ-тата нещо от сорта, че "...нещата отиват в такава дълбочина, че не е в интерес на американското общество на този етап да се изнасят данни, които биха поставили в неприемлив риск националната сигурност...". Един вид, или резилът е бил изключителен, или републиканци също са намазали от китайските комунистически долари, или най-вероятно имаме комбинация от двете. 5. Все пак имаше отзвук и се заговори за съдене на Клинтън и на всички оцапали са се в тази афера. Когато обаче се очакваше да започнат да се движат нещата в тази насока, изведнъж се появи една леко дебеличка, леко смотана на вид, но сравнително млада еврейка, която си беше запазила блузка с петна от изпразнена след минет, сперма!!! Производителят на тази сперма се оказа президентът Клинтън. Нещата свиха в друга, чисто клюкарска посока. 6. От шума покрай последния скандал се излезе посредством война с/у Югославия. Тогава настъпи големият хит: китайското посолство беше "случайно" ударено от американска бомба/ракета, при която бяха жертвани (от ККП) трима души. Целта - имитация на международен скандал. Двете страни седнаха да се "разправят". "Разправията" трая цели три дни. Три месеца по-късно с официланата благословия на Вашингтон, Китай станаха член на СТО. 7. В първите месеци на президента Буш, един американски шпионски самолет беше прихванат в китайското въздушно пространство и принудително приземен. Невиждащите по-далеч от носа си наблюдатели, очакваха страхотни търкания, усложнения, едва ли не война м/у двете страни. На третия ден от новинарски небивалици, Буш взе телефона, говори с някой оттатък китайската граница, не особено любезно и....самолетът беше освободен. Интересът клати ...мандаринката. 8. В момента: Китай изнася най-много стоки от леката промишленост в САЩ, т.е. САЩ са най-големият им пазар. Но китайските стоки имат дублаж и то в много по-добро качество, в лицето на Пакистан, Индия, Тайланд, Индонезия и кои ли не още. Така, че ако в момента спре китайския внос на китайски парцалки, то това няма да се разбере от никого. В същото време САЩ правят най-големия си аут-сорсинг в Китай. Out-sourcing означава изнасянето зад граница на средства за производство. Става въпрос за заводи. Това не е нещо ново; от години американските корпоратори (моите "любимци", двигателите на комунизма) изнасят производството си в Мексико, защото, ако в САЩ, минималната надница е $ 7 и нещо на час, то в Мексико тя е около $ 1 или дори по-малко. Всичко това е от плза на корпораторите-комуни, но е от вреда за американския работник, защото му отнемат работата. Сега, тези същите корпоратори напускат Мексико(то пък си отмъщава с неконтролирания си износ на емигранти към северната си съседка) и се преместват в Китай, където почасовата ставка вече е в рамкита на центове. Полза имат корпораторите по явни причини и кооператорите - китайските другари, защото им решават въпросите с безработицата, както и обикновените китайчета, защото си намират по-платена работа. Супата обаче я издухват отново американските работници. Така, че не очаквайте пичове, скорошно скарване между тези два гиганта. Нема да е в наше време. Икономиките им са така преплетени, че взаимната им симбиоза ще се задълбочи. За дребномислищите обаче войната м/у тях ще е предстояща. Блажени са верващите.
|