Моделът "Коен" под звездата на ЦСКА
Има мигове, които надхвърлят фактологическата си конкретност и се превръщат в послания за незрими и непреходни неща. Като например епилогът на невероятната червена фиеста в зала "Универсиада" в неделната вечер, когато екзалтираната публика запя химн за своя отбор, в който между другото се казва нещо от рода на: "Българио, майчице свята, докога ще търпиме това?!..." Латаша Байерс и Бранкица Хаджович не са разбрали за какво става въпрос, но ние много добре знаем. Вече го знае и Емил Коен...
Това изригване на хилядите млади и стари сърца не беше никак случайно. Нито като място, нито като време. Цялата спортна общност пред телевизорите, президентът на страната в ложата, шефката на ДАМС до него, всевъзможните големци и първенци на политиката и бизнеса трябваше да разберат, и те без съмнение са го направили, че червената България няма да предаде своя отбор.
По същата причина близо 15 000 зрители пренебрегнаха неделната трапеза и прякото телевизионно предаване и се стекоха на "Армията" за мача ЦСКА – Литекс, който нищо не решава в предрешеното ни първенство. Отидоха, за да приветстват Стойчо Младенов и да му заявят, че го подкрепят в неговата битка за ЦСКА. Тази година, следващата, ако се наложи и по-следващата. Напълниха стадиона, за да докажат, че любовта не се мери с точки и класиране. Събраха се, за да почувстват и декларират общата си сила, с която устояват своята идея срещу първобитната агресия на продажните медии, самозабравилите се Борат-и, подкупните съдии и мутренските сателити.
Могъщиян рефрен, прозвучал в "Универсиада", означаваше и протест, и вярност, и прозрение. И още - манифест за спасение на любимия отбор и в същото време граждански протест срещу, това, което се върши срещу ЦСКА вече толкова години. През цялото време от сивосинята задкулисна система, много време от корумпираната държава на вицепремиерите, довели Чорни на "Герена" в замяна на мобилния монопол, седем години от Божков, сто дни от Томов...
"...Докота ще търпиме това?!..." прозвуча след шампионския парад на червените баскетболистки и в чест на техния патрон Емил Коен. Хората от бушуващите трибуни празнуваха, като едновременно реализираха и своя граждански вот. Веднъж "срещу" - срещу рушителите, превърнали тяхната гордост в руина, за да печелят пари и политически протекции от далаверата с комплексарската шайка, яхнала "демокрацията", втори път – "за" - за Коен, за Росен Барчовски, за Сашо Чакмаков, за хората, които спасиха баскетбола на ЦСКА, направиха възможен успеха в Адриатическата лига и дадоха модела за спасение на футбола.
Може би е случайно, но непременно е знаменателно – точно 25 години след елиминирането на Ливърпул, Стойчо Младенов отново донесе победа на "Армията", а ЦСКА пак значи звезда...
И никак не е странно, че червената публика скандира името на Коен. Хората съвсем не са глупави. Те усещат, че на харизмата й трябва съвсем малко, за да излезе от мрака – прилична инвестиция, не непременно най-голямата, адекватно управление и сливане с ценностите на клуба. Така както го прави "вътрешният" Стойчо Младенов, така както го направиха за отрицателно време "външните" Миодраг Йешич и Емил Коен. Така както с Божков, Феро и Томов никога не може да се получи...
От другата страна на спортния фронт са наясно с нещата и знаят, че в условията на нормалност и реалност нямат шанс срещу ЦСКА. И затова онзи ден синият Бай Ганьо нападна Стойчо преди още треньорът да е стъпил на "Армията". Щял да дойде часът на истината, да се види кой кой е и т.н., все от махленския фолклор на "вечно вторите". Тези, които през 1961 г. не са могли да спечелят Балканската купа по футбол насред София, изнесена им на червена покривка на стадион "Васил Левски". Без значение, че това бе второразряден, утешителен, турнир, в който Берое например триумфира три пъти.
Кой кой е като марка, харизма и исторически потенциал пролича и в тази иначе скромна, но достатъчно представителна географски, Адриатическа лига, спечелена шест месеца след възстановяването на червения женски баскетбол след прекъсване от 35 години. Веднъж поставиха купата на килимче пред ЦСКА и събраният преди 25 седмици тим я спечели за разлика от "сините кубертеновци", останали си "вечно втори" преди 45 години.
Съвпаденията и разликите са съвсем случайни. Важното е, че на този 18 март Коен и баскетболът дадоха рецептата за спасението на тризвездния футбол. За сетен път се видя и разбра, че на ЦСКА му трябва много малко. Шест месеца под коша, толкова или най-много година в първия спорт. Стига да има личности като Коен, Йешич и Стойчо, характери като Теодора Петрова, майстори като Латаша и публика като тази, който изпя "Докога ще търпиме това?!"...
И един въпрос с минимална трудност - защо никога и никъде фактор в ЦСКА не е атакувал първи "вечния съперник", докато адвокатът на "заплахата за националната сигурност" и синият кардинал на БФС-то непрекъснато леят гадости по адрес на "червените"? Например моя милост често отправя остри квалификации спрямо социалната деформация с адрес "Герена", но шефовете и треньорите в Борисовата градина – никога.
Намери се един чужденец – Миодраг Йешич, който през есента на 2005 г. има доблестта да заяви, че Левски е играл "порно до гол" в Смолян, което бе най-мекото определение за престъплението срещу футбола в Родопите и не само там. От този момент сърбинът стана по-лош от Кадафи, Стоичков и... Стойчо! Защото в тази държава първият спорт (покрай него и волейболът, а до неотдавна и баскетболът) е превърнат в заден двор на "втория отбор" и неговата изкривена, заблатена и повредена среда. Затова "Универсиада" не само ликуваше, а и протестираше в неделя вечер...
ГЕОРГИ АТАНАСОВ