:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 440,681,033
Активни 716
Страници 23,598
За един ден 1,302,066
Реконтра

Парламентарни неволи

Седим си с Георги Пирински на пейка в кварталната градинка и поемаме с разкрити гърди свежия пролетен въздух.

Ароматен ветрец. Слънце. Първа зеленина. На съседната пейка неговата булка разказва шопинг спомени за "Голямата ябълка" ("Big apple", както наричат Ню Йорк - родния град на благоверния й съпруг), а моята булка я контрапунктира с екомемоари от "Голямата джанка" (или "Big janka", както наричат Райково - моето родно село). Въобще всички предпоставки за бодро настроение. Но настроението изобщо не е бодро.

- Еех, Ники, Ники! - въздиша председателят на 40-ото обикновено Народно събрание. - Тежък е животът на председателите на обикновените народни събрания! Дори very hard! Believe me, а пък if you want, не ми believe! По цели нощи, че и по цели дни аз don't sleep, да мисля как да предотвратя гласуването с чужди карти.

- Разбирам тревогите ти, Джорджи - въздишам и аз, - направо възмутително. Народът честен, честен, фактически само 62,34 на сто от българите крадат и приемат подкупи, а тия горе са се разпасали и гласуват ли, гласуват с чужди карти! Чисто безобразие, да знаеш. Дори да не знаеш, пак си е чисто безобразие.

- При последното проучване са вече 71,22 на сто. Само Руанда Бурунди и Уганда Яунди са пред нас! - признава си Пирински. - Малък повод за малка национална гордост все пак, не смяташ ли? Proud to be corrupted!

- Да, бе, да! - викам. - Поне колкото Уганда Яунди да го добутаме, пак бива!

- Няма начин, ще го добутаме, аз съм го изчислил - разсъждава Джорджи. - Обаче как да отучим народните представители да гласуват с чужди карти?

- Чрез модерна технология за разпознаване на гласуващия! - го утешавам.

- Не съм сигурен доколко е възможно! - казва Пирински.

- Първо - обяснявам, - специален чип в картата разпознава собственика по процента мазнини и скорбяла по десния показалец. Ако я докосне чужд показалец, картата цитира правилника, призовава неморалника към повишаване на понижения морал и включва противопожарната аларма. Второ, екранираме пръстовите отпечатъци с монтиран в лявата облегалка уред. Хитреците обикновено си ги унищожават с киселина, затова вградена в седалката апаратура допълва дактилоскопията с ректоскопия и цереброскопия. Трето - преди да гласува, народният представител ще е длъжен да произнесе в личния си диктофон "Петър плет плете, през три пръта преплита, плети, Петре, плета!" Звуков детектор ще го разпознае по уникалния тембър. При хронична микрофония разпознаването се извършва по уникалните псувни.

- Виж, това бива! - обнадеждено ме фиксира председателят.

- Четвърто, инсталирана в централната облегалка джаджа вади на председателския монитор рентгенова снимка на скелетната конфигурация на народния представител. Пето, там излиза и компютърната томография на стомашно-чревния му тракт.

Пирински скача и си тръгва с вдъхновена походка...

Сега - да му мислят злоупотребителите с народното доверие! Подготвил съм им два бонуса - експресен хистологичен анализ на урината и електронизирана хиромантия с девиации от френологично естество.

Плюс любимата на добрия войник Швейк клизма с аспирин и кисело мляко.
13
1324
Дай мнение по статията
СЕГА Форум - Мнения: 
13
 Видими 
28 Март 2007 07:08
Професоре, май в последно време не си препрочитал Швейк. Клизма - да, ама откъде измисли Киселото мляко!!!
28 Март 2007 07:51
"Седим си с Георги Пирински на пейка в кварталната градинка, поемаме с разкрити гърди свежия пролетен въздух и лющим водка."
28 Март 2007 09:04
Ректоскопия-феноменално!!!
Някои няма да излизат от мястото на извършването и!!!
28 Март 2007 10:01
Angel Kandiloto
ректоскопията вероятно ще съблазни някои депутати да гласуват многократно на чужди свободни столове(пък дори и на заети)
28 Март 2007 11:30
Като цяло идеята ми допадна, но изпълнението не съвсем.
Първо, не мога да разбера манията на професора да вкарва английски словосъчетания в репликите на героите си. Някъде те вървят, но в случая не виждам смисъл от това занимание.
Фактът, че Пирински е роден и е живял в Щатите нищо не означава, съответно англо-българският хибрит, сложен в устата му е излишен и ненужен, според мен.
Но тъй като това се е оформило като някакво аплоа на професора, по-удачно ми се струва използването на речитативи от негова страна.
Ще дам пример: "Лет ми да те лав ю, бейбе". По-добре звучи от "Let me да те обичам", нали?
Сюжетът не е лош. Аз обаче бих го завъртяла по начин, по който да се включат повече психологизъм и драматизъм в отношенията между персонажите в търсене на по-голяма абсурдност на казуса и обобщаващ ефект от него.
Да оставим замалко депутатите настрана. И ректоскопията също, защото насажда едно неприятно у читателя чувство.
Не е луд тоз, който изяжда зелника, а тоз, който му го дава. Оттам трябда да се тръгне и следвайки го, бих пратила Пирински на очен лекар. Оттам биха могли да го изкарат късоглед, напр... Или бих го вкарала в една социална среда, откъдето да стане видно, че е емоционално неуравновесен човек, с тежки семейни или други проблеми.
Оттам започва да се пристрастява към чашката, ходи на работа неугледен и небръснат, държи се неадекватно в пленарна зала, привиждат му се двойни и тройни образи на депутати, всеки гласуващ чинно със своята карта...Т.е. гл. герой се окопава в свой си свят, където всичко е в розово и няма никакви проблеми. Законите се приемат в препълнена зала, а той - председателят на Народното събрание е най-доволен, защото си е свършил работата докрай.
Излизайки от контекста, шефът на Парламента следва да бъде стожерът на реда и дисциплината там и именно е негова главната заслуга за калпавите закони, приемани с почти минимално мнозинство. Защото демонстрираното от него и от предишния председател безсилие, оправдано с липсата на следства е просто смехотворно и следва да се онагледява с най-различни примери, за които може човек да се сети.


Редактирано от - Гичка Граматикова на 28/3/2007 г/ 11:47:09

28 Март 2007 11:54
... джоук, бе, baby ...
28 Март 2007 12:37
Време е вече да поканим у После и другото Ники Василев.
Такъв тандем ще се получи...досущ братя Мормареви...или Стругацки
28 Март 2007 12:59
... и като брат карамазов може да го поканим, и като брат пит - тоже ...
28 Март 2007 12:59
Гичее, Гиче, сбъркала си професията!
Трябваше да станеш писател, а не литературен критик.
28 Март 2007 14:16


Аз Професора си го харесвам....напоследък, сори, Мълволио. Ето - и днес е спретнал една доста забавна реконтрица. Мдааа, брадясалият проблем с депутатските карти и депутатите многомашинници. Той е практически неразрешим, но защо пък опитите да не продължат? Може би след петдесет години демокрация /хайде да не са 200, за колкото английската ливада става равна и безупречна/ на Професора ще му бъдат признати с благодарност заслугите за положен народополезен труд в областта.

Гиче, миналият път Професорът седеше на пейка със Станишев и диалогът вървеше пак на два езика - основно на български и тук-таме руски за разкош.


Подозирам, че в следващото предаване ни очакват Пейката, Професора и Доган ефенди, не за друго, а защото и в дебрите на турския език Професора сърфира повече от майсторски.


А още по-нататък, дал Бог, Пейката ще приеме Цар и Професор за разговор на всички езици, ех, кой като нея

28 Март 2007 14:56
Определено съм заинтригувана от една евентуална контра с Доган Ефенди. Той поне е колоритна фигура в политическото пространство, пък и употребяваният български ще си бъде баш "нашенски".
Ашколсун на Професора отсега, ако предприеме подобна стъпка, Сиби.
Ти къде зачезна напоследък?

Редактирано от - Гичка Граматикова на 28/3/2007 г/ 14:57:35

28 Март 2007 15:28


Гиче, едно събитие, не знам как да го нарека - радостно ли, тъжно ли, но във всеки случай - заредено с всякакви емоции, се стовари върху наш'та къща и задълго отвя вниманието ми в посоки, съвсем различни от тая на форума.

Сега почти отшумя, но това отклонение се отрази почти фатално на навика ми да поглеждам тук, а и участията ми съвсем оредяха. И може би така е с всички ветерани, освен, разбира се, с най-пристрастените.
28 Март 2007 15:31
Надявам се всичко да отшуми каквото е било там и да няма неблагоприятни отражения вълху дома и семейството.
То и аз тука не съм влизала от 10 дни - нещо май пролетната умора е налегнала сички. Но и това ще надживеем - я, какво е хубаво времето навън.
Дай мнение по статията
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД