Вървя по "Раковски"... Пред унгарския ресторант - сега "Хепи" - внушителна лелка мълчаливо ми поднася празна пластмасова чашка.

Жестът е ясен - проси женицата. Пускам й левче в чашката и отминавам.

След 15 минути се връщам по същия път. Лелката пак ми пробутва чашката.

- Е-е-е - викам. - Нали преди малко ти дадох!

Че като се разбесня тая фурия...

- Бе вие един и двама ли сте, та да ви помним сичките! Одат тука налево-надесно! Навлеци с навлеци! У-у-у!

И докато ме ругаеше, ме гледаше с нагли воднисти оченца. Такива съм забелязвал само у някои министри. Е, и у някои министър-председатели...

***

Вървя по "Граф Игнатиев". Около Паметника на патриарх Евтимий често ме спира младеж с пиянска външност и със също така пиянска учтивост моли:

- Господине, бихте ли ми услужили с левче?

Услужих му около три пъти.

След това, още щом го видя да се насочва към мене, категорично отсичам:

- Не, вече не!

Та, вървя аз по "Граф Игнатиев", току-що съм си казал редовната реплика на младежа и изведнъж - какво виждам! През тълпата си пробива път към мен депутат, за когото гласувах на последните избори. Приветливо ми маха с ръка. Явно ми е запомнил физиономията от предизборните събрания.

Отблъснах и него с категоричен жест:

- Не! Вече - не!!!