- Иди до гастронома и купи това-онова! - каза жена ми, целуна ме по челото и излезе.

Знаех, че не трябва да пропускам момента, имах покана лично от управителя. Но не можех да тръгна току-така - обръснах се, напарфюмирах се и си облякох смокинга. Сигурно щеше да има тв екипи...

Влязох в гастронома. Лъхна ме приятният мирис на блажно. Ех, каква предприемчивост - цялата налична площ бе предоставена за изложба-базар. Аранжирани с вкус, картините бяха разположени тематично по щандове и гондоли. Но хората се тълпяха предимно пред щанда с месно-колбасни шедьоври, изпълнени с маслени бои.

- Как ще е скъпо? Та това са художествени свински гърди! Свежи, дискретно еротични... - обясняваше продавачът с вид на изтънчен изкуствовед.

- Нямате ли нещо постничко? - опитваше се да привлече вниманието му миловидна бабичка с шапка и воалетка.

- Натюрмортчета със салатки - ехидно се обади някой, - потърси, бабке, в "Плод-зеленчук"!

- Бях там миналия месец, чедо - възпитано му обясни тя, без изобщо да се засегне, - купих си едно акварелче. "Домат и корнишонче". Цялата си пенсийка дадох.

Близо до мен семейство на средна възраст коментираше в захлас.

- Какво ще кажеш за този френски шедьовър "Закуска на тревата"? - попита с приглушена изразителност тя.

- Харесва ми - кимна той, - но ме смущават хората на картината...

- В какъв смисъл?

- Ще вземат да изядат цялата закуска.

Мислех да им кажа, че французите са ехеее - техните президенти даже дават закуски, но щеше да е невъзпитано от моя страна да се намесвам, па макар и компетентно.

- Очаквах ви с нетърпение - приближи се загадъчно усмихнат управителят, хвана ме под ръка и ме поведе настрани. - Истинският ценител е чест за мен!

- Голям оборот, нали? - усмихнах се и аз.

- До половин час всичко ще бъде продадено. Най-много да остане "Тайната вечеря".

- Защо мислите така?

- Българинът си е българин - разпери ръце управителят, - не хваща и не хваща вяра, особено когато хората са повече от яденето.

- А на мен какво ще ми предложите? Впрочем аз ви имам пълно доверие - казах делово.

- Всичко вече е пакетирано! - плесна с ръце, па бръкна в джоба си. - Ето списъка на произведенията. Най-доброто от класиката, най-котиращото се от съвременността.

Хвърлих бегъл поглед: "Кренвирши с горчица", "Кайзер", "Портрет на телешка глава" и т.н., и т.н. Да, този човек напълно оправдаваше доверието ми.

- Всичко е блажно! - смигна ми. - Разбира се, без десетте акварела с различни червени вина.

Засмях се на остроумието му, платих и отнесох шедьоврите вкъщи. Внимателно ги разопаковах, разглеждах ги един по един, любувах им се... Когато стигнах до портрета на телешката глава, не се стърпях и го целунах.

Но кайзерът ме изненада - нямаше червен пипер... Портрет на немски кайзер, вилнял през миналия век. Знаех, че при липса на месо някои налитат на касапите, но лично аз не съм от тия... Чудех се какво да го правя тоя кайзер, па го окачих на стената - да виси и да ми плаши гостите.

Жена ми се върна в добро настроение. Но като видя портрета, се хвана за главата:

- Що за людоедски номера?! Това ли успя да купиш?

- Вместо да задаваш глупави въпроси - казах с отегчение, - погледни в хладилника! Пълен е с истински произведения на изкуството!

Подхванах я нежно за ръката и я поведох към кухнята.