В последните дни една "идея" на президента Георги Първанов светкавично се превърна в решение на правителството - фигуристите Албена Денкова и Максим Стависки да бъдат наградени с най-високото държавно отличие орден "Стара планина" първа степен. Той подхвърли това на среща със спортисти на 28 март, а още на 29-и правителството реши "да му предложи" да издаде указ за награждаването им. Бързо и синхронизирано...

Зад цялата работа обаче прозира поредният евтин PR на гърба на българските спортисти. Да, Денкова и Стависки направиха нещо изключително, като спечелиха втора поредна световна титла в иначе окупиран от други държави спорт. Но това повод ли е да им се даде държавен орден? И то според традиционния вече класификатор на Първанов, в който втора и трета степен не съществуват.

Какви са критериите?

Правителството казва "за изключителния им принос за развитието на физическото възпитание и спорта". С какво двама трениращи в САЩ фигуристи са развили физическото възпитание и спорта на България? Може би заради тях е построена някоя ледена пързалка? Или да тренират фигурно пързаляне са се записали стотици деца? Не - функциониращите пързалки у нас са си отново две, а състезателите - не повече от двайсетина.

Или пък критерий е, че са станали световни шампиони? Ами тогава дайте да дадем "Стара планина" и на бореца Радослав Великов. Или на колежката му Станка Златева - тя пък стана миналата година и европейски, и световен шампион.

А може би световната титла по критериите на президента е повече от олимпийската? Защото Мария Гроздева например стана двукратен олимпийски шампион, има още три бронзови олимпийски отличия. Но за нея няма "Стара планина" дори и трета степен.

И въобще трябва ли спортисти да получават държавни ордени за това, че са си свършили работата, за подготовката на която са получили държавни субсидии? Нали за свършването на тази работа се полагат и съответните държавни премии - немалки при това.

А някой въобще помисли ли за специфичните отношения между спортистите ни. Точно президентът Първанов трябва да е вече наясно, че те са по-други хора. Той лично изпита на гърба си няколко бойкота на церемонията "Спортист на годината". В качеството си на редовен награждаващ му се налагаше да изслушва с крива усмивка лъжливите обяснения за това, как еди-кой си не може да дойде да си получи наградата за N-ото място, защото е възпрепятстван. А Първанов като всички в залата да е наясно, че причината е в по-задното им класиране в анкетата. В такъв случай защо трябва отново големите ни спортисти да се делят изкуствено на първи и по-първи чрез един орден?

Затова цялата работа си намирисва на евтина PR акция на гърба на спортистите. Снимка, прочувствена реч и цяла седмица отгласи по медиите за благородната постъпка на държавния глава. Наистина, далеч по-лесно е да яхнеш вълната на общественото внимание и да направиш известни спортисти орденоносци, отколкото да си навлечеш гнева на някоя партия, като наложиш вето на закона за избор на евродепутати например.

И в този ред на мисли - добре все пак, че бе подмината идеята на треньорката на фигуристите ни Наталия Линичук денят, в който те спечелиха световната титла, да бъде обявен за национален празник на България. Но пък дали като компенсация да не получи и тя някой държавен орден? Разбира се - първа степен!