|
| ------ |
От сцената слиза стражът, с когото се свързват както големи победи за българския футбол като 1:0 над Русия (класирала ни на Мондиал `98), както и двата успеха с 2:0 над Белгия в Брюксел и над Хърватия в София (класирали ни на практика за Евро`04), така и най-крупните загуби през последните години - 0:6 от Чехия, 1:6 от Испания и 0:5 от Швеция.
Здравков бе и първият, опълчил се на методите на селекционера Христо Стоичков и направо обяви, че повече няма да пази в националния отбор. Който познава Фози, не бе учуден - той винаги е бил мъжкар и е стоял зад думите си. Така стана и през 2005-а - вратарят се оттегли и не се отметна от решението си. Въпреки че в последно време остана встрани от светлината на прожекторите - изявите му в Турция не бяха на най-високо ниво, а тимът му "Ризеспор" се бори за оцеляване.
Кариерата на Фози започва във вратарската школа на "Левски". Заедно с него в мъжкия състав идва и Димитър Попов, който също стига до националния тим. Двамата младоци имат тежката задача да наследят на вратарския пост Борислав Михайлов. Началото обаче е кошмарно и за двамата. Попов пази на онзи фатален за "Левски" мач с "Антверпен", загубен с 3:4, в който получава 3 гола за 8 минути. Няколко дни по-късно "сините" падат с 0:5 от ЦСКА (с 4 гола на Христо Стоичков), а на вратата е Фози.
Неуспехът обаче не отчайва вратаря, който за 7 сезона на "Герена" има близо 80 мача със синята фланелка. Става 2 пъти шампион на България - 1993 и 1995 г., а в промеждутъка е пратен под наем в "Етър". След това обаче се оказва ненужен и отива в "Славия" като разменна монета за халфа Мариян Христов. Ходът на "белите" се оказва успешен и през 1996-а Здравков отново е шампион. Именно през тази година дебютира за националния отбор - при 0:0 със Словакия.
Лека-полека Фози
успява да се наложи и
като №1 в националния отбор
След европейското в Англия през 1996 г. Борислав Михайлов слага край на кариерата си и неговото място логично е заето от Здравко. Прави отлични мачове в квалификациите за Мондиал '98. Именно там идва ред на втория кошмарен мач в кариерата на Фози. Нашите са загубили шансове да се класират за следващата фаза, а на испанците им трябва убедителна победа. Те я постигат с 6:1.
След световното на всички е ясно, че с големия тим на България от средата на 90-те години на ХХ век е свършено. Един по един футболистите от златното поколение, станали четвърти в света в САЩ през 1994-та, слизат от сцената. Предстои създаването на нов отбор и в него е много важна ролята на вратаря. Здравков продължава със стабилните си изяви в първенството на Турция, където защитава цветовете на "Истанбулспор". Титуляр е и в националния тим, с който не успява да се класира на европейското през 2000 и на световното през 2002 г. Именно в квалификациите за първия Мондиал на ХХI век Фози понася нов тежък удар. В последния мач нашите гостуват на Чехия и... 0:6.
Но дори и това не го отчайва. "И след загубата от Испания, и след тази от Чехия ми е идвало да скъсам с футбола - казва Здравко. - Знам, че когато един отбор получава голове, виновен все е вратарят. И най-хубавото е, че винаги съм получавал подкрепата на колегите си."
Но съдбата е пожелала кошмарите да не свършат. В квалификациите за европейското в Португалия през 2004 г. Здравко е титуляр, а тимът убедително се класира на финалите под ръководството на Пламен Марков. В Португалия обаче стражът получава поредния удар - 0:5 срещу Швеция в първата среща.
"Сякаш съм орисан да
играя в такива мачове",
възкликва Здравков, но за разлика от повечето си съотборници категорично отказва да коментира какво става вътре в самия отбор. Именно заради това Фози винаги е бил сред лидерите. Той неизменно е в групата, която води преговори с БФС, и с неговото мнение се съобразяват всички. Здравко е известен с това, че интригите и скандалите са му чужди. Едновременно с това е свикнал да се бори сам и не се притеснява да каже това, което мисли. По тази причина къса с мениджъра си Лъчезар Танев, след като преценява, че той не защитава добре интересите му. Предпочита сам да отстоява позициите си пред клубните босове. Този ход обаче му донесе куп неприятности по-късно. След Евро`04 национален селекционер стана Христо Стоичков, който е в доста близки отношения с Танев. И решава, че първи избор на вратарския пост ще бъде досегашната резерва Димитър Иванков. Здравков остава спокоен и не прави драми, а приема да бъде резерва на по-младия си съотборник. В квалификациите за световното в Германия обаче Иванков прави няколко грешки, а още в средата на цикъла вече на всички е ясно, че няма как да се класираме. Но статуквото остава - Иванков на вратата, Здравков - на пейката. За да дойде мачът с Унгария в Будапеща. Иванков бърка фатално, унгарците ни изравняват в 92-рата мин.
Няколко часа по-късно българската група журналисти пътува с автобус за София. Здравков се свързва с един от тях и го моли публично да обяви, че повече няма да играе за националния отбор. Мнозина са изненадани, но вратарят обяснява, че Стоичков реди състава си под въздействието на мениджъри. И е категоричен, че при този треньор повече няма да играе в националния. Месеци по-късно и други футболисти последваха примера на Здравков.
Сега на Фози му
предстои най-трудното
- да скъса окончателно с любимата си игра. През лятото на миналата година той имаше възможност да се върне на "Герена" и да бъде играещ треньор на вратарите в "Левски", но предпочете да изкара още един сезон в "Ризеспор". Сега е категоричен, че не иска да се занимава повече с футбол, камо ли да е треньор. И се надява да прекара повече време със семейството си. Той има 3-ма синове, двама от които близнаци. Най-големият Иван (17 г.) е футболист в школата на "Славия". Не е вратар като баща си, а халф. И е голмайстор на последния турнир, в който участва.
"Ако иска да успее, трябва да работи много и усилено - категоричен е Здравко, който сам тренира сина си винаги когато има време. - Футболът е много тежък спорт, трябват много лишения, но аз винаги ще го подкрепям."
Какво пък, не е изключено след време в националния отбор да се появи нов Здравков. Който ще вкарва голове, а няма да ги спасява.
ТОВА Е ЗДРАВКО ЗДРАВКОВ
Роден е на 4 октомври 1970 г. в София. Висок е 187 см и тежи 88 кг. Играл е за "Левски", "Етър", "Славия", "Черно море", "Литекс" и турските "Истанбулспор", "Аданаспор" и "Ризеспор". Шампион на България през 1993 и 1995 г. с "Левски" и през 1996 г. със "Славия". Носител на купата на страната през 1991 и 1992 г. с "Левски", 1996-а със "Славия" и през 2004 г. с "Литекс". Вицешампион през 1989 и 1992 г., бронзов медалист през 1997-а. Обявен е за най-добър вратар на първенството през 1996 г. Има 2 мача в евротурнирите за "Левски" (1 за КНК и 1 за УЕФА) и 6 за "Славия" (в УЕФА). Дебютира за националния отбор на 24 април 1996 г. срещу Словакия (0:0) в контрола. За "А" тима има 70 мача, като в 15 от тях е капитан. Участва на Мондиал '98 във Франция и на Евро '04 в Португалия.
|
| ------- |
|
| --------- |
|
| ------- |
