|
| *** |
- Честито! - казах, щом се вдигна слушалката.
- Благодарско! - чух отсреща.
Явно е навикнал вече на медийния интерес.
- Направете ни съпричастни с вашата радост! - призовавам го. - Как стана така, че се омъжихте сам за себе си?
- Аз оженил се за себе си, за да покаже "недоволството си от реалността", в която аз живее.
- Разкажете ни за първата брачна нощ!
- А, било много хубаво, обаче аз притеснява се разкаже - хихика той на другия край на света.
- А булката беше ли честна? - целя десетката.
- Недейте, аз срамува се! Каже само, че пили блага ракия, пили!
- А след това? - подхващам го по същество. - Как е семейният живот?
- А, семеен живот проза! - споделя той. - Чисти, готви, а вечер сам на себе си вика "Лягай, ма!" и сам на себе си отговаря "Не мога, боли ме глава!"
- Колко банално...
Отсреща чувам хлипане:
- Затова започнал да изневерява си! И да ревнува себе си! Освен това нощем хърка! Прибира се пиян, а на яка на риза има следи от червило! Не иска да измие чинии! Аз какво, слугиня на себе си ли съм? Затова ли се омъжих за себе си!
- Сложен казус! - признавам. - За да го разрешим, са нужни шокиращи детайли! И с кого си изневерявате?
- Аз на себе си изневерява със себе си!
- Боже, каква перверзия! - нагнетявам напрежението. - Как така?!
- Започнал пошла авантюра със себе си зад гърба на себе си!
- Мъжко животно! Както сте се разюздал, няма да спрете дотук! Това се вижда дори и от далечна България! - казах и прекъснах връзката.
Повече не ми трябваше. Вече чувствах как да демонстрирам недоволството си от реалността. Тръгнах към съда, за да се разведа със себе си.
