Точка . 70% от родителите (средно) и учениците (също средно) били одобрявали в училищата да се изучава религия.

Дотук добре!

Точка 2. Въвеждането на такъв предмет било одобрявано от 72% от християните (пак средно!) и от 83% от мюсюлманите (отново средно!).

Дотук още по-добре!

Макар че, ако се замисли човек по онуй просто тройно правило, 72 + 83 = 155. 155 : 2 = 77,5%. Което означава, че или Точка 1 не е вярна, или Точка 2 е неточно изчислена.

Но да речем, че разликата идва от привържениците на бахайската вяра. Тоест и дотук добре.

Точка 3. И сега били изучавали християнство 13 009 ученици, а 3658 такива - ислям. Което праща по дяволите всичките горни изчисления, свързани с Точка 1 и Точка 2.

Точка 4. Най-сюблимната, но и най-достоверната! Голяма част от анкетираните ученици били на мнение, че вероучението трябвало да се изучава за сметка на други предмети. Повечето предпочитали чейнджът да бъдел направен с химията, малко по-малко били противниците на физиката. Мераклии да бъдат лишени от физкултура или рисуване нямало.

Въпрос. Как министър Вълчев да се измъкне от тази заплетена ситуация?

Отговор. Като препрочете "Том Сойер". Откъдето ще разбере с какво огромно нежелание Том тръгвал към неделното училище и как по пътя гледал да зачезне. Защото неделното училище не било училище, на което ходиш само в неделя, а училище, където ходиш И в неделя. Да изучаваш основи на религията.

И тогава нека социологическите агенции направят нови проучвания - кой иска да изучава религия и кой не. Резултатът ще бъде предизвестен. И категоричен.