Г. Г. Сиромашки се изучава в огледалото. Оглежда провисналите си бузи, зачервените като на недочатила ученичка очи, по-набръчканото от рипсен чорап чело, после със засилка си удря два шамара:

- На ти! На ти!

Шамарите му се струват малко, бухва се с юмрук в корема няколко пъти, докато си изкара въздуха, та се строполява на мозайката и дълго се мъчи да си поеме дъх.

Той се малтретира отчаяно, защото търси вината. Единствено в себе си. Непрекъснато му вменяват, че не е достатъчно инициативен, че не слуша европейските партньори, контактьори, комисари, емисари, депесари, мангасари и пр. добротворци.

И решава да се затрие, та да не тежи повече на майката Натура. Прави заветното "V" с два пръста - ех, колко е скачал така по площадите в името на Демокрацията!... И просълзен бръква в контакта с тоя "щепсел". Нищо - само малко го гъделичка токът! Гошо е учил гимназия и му е ясно, че напрежението е стотина волта.

Ще се дави. Отива да напълни ваната, скъп спомен от колегите за новодомството. Кога беше то?!... От тръбите се чува зловещо свистене, явно подключват към системата някой от новите 2314 блока, наинвестирани безпардонно наоколо! Живителната течност, така де, осмертителна в случая, не иде. И няма надежда да се зададе поне.

Подучен от българската кинокласика, решава да разбие лоб в омразния радиатор. Но се появява проверяващата комисия - пъхат му два термометъра, където трябва, и постановяват, че се опитва да влияе на уреда. Той напразно се опитва да обясни, че радиаторът е свален и служи само за украшение, но няма кой да му хване вяра! И е наказан с глоба и обществено порицание по всички медии лично от Шушумиголов...

Излиза на едноличното балконче на гарсониерката, покачва се разтреперан на перилата - под него зее 14-етажната бездна, вятърът свири прощално в ушите му… Сиромашки притваря очи и изведнъж усеща, че… се възнася нагоре!... Възнася се около метър и половина, изтеглен за ушите от домовия патрул - до плоския покрив, където върху му се посипва град от превъзпитателни удари: "Искаш да ни излезе име: "Блокът на самоубийците", а?! Ще ни смъкваш цените на недвижимостите ли, бе, комуняга суициден?!"

Гошо въздъхва с облекчение - животът е най-голямото благо, което ни се дава, да го изживеем достойно! Окрилен, той тръгва да проповядва откритието си, но пътем по навик отваря пощенската кутия, от която се изсипват куп злостни напомняния за неплатени сметки, както и всевъзможни рекламни диплянки, многотиражки и брошурки, даже заблудено изданийце "КУУЛтура".

Отбира бележчиците за дължимото, мърда беззвучно устни, смята общата сума за Швейковци, Юрая Хийповци и нашенски бизнессеймени. С натрупванията. С лихвите. С нововъведенията. С данък добавена стойност. С данък надбавена стойност. Данък колониализъм. Хабене зъби. Пропуснати от времето на соца ползи. Плюс обещаното покачване. Без нито едно "сан санжман"!

И в следващия миг колабира! И предава богу дух.

Екипът на навременно изпратената линейка установява, че Г. Г. предвидливо е закачил на ревера си лентичката "Не съм сам!"

Което автоматически го прави щедър дарител.