|
17 Април 2007 21:13
Любопитно за хора не живеещи през последните 17 години в България:
• Клюна деградира след разстрела на своя покровител Самоковеца
• Шофьорът на Фатик си тегли куршума след смъртта на боса си
Едно от слабите места на Карамански, Жоро Илиев, Самоковеца и Маргина са... най-добрите им приятели, коментират в ъндърграунд средите. И наистина техните авери ги намесват в такива каши, каквито дори самите бигбосове не са забърквали.
Неотдавна частният детектив Марин Маринов разрови кокалите на своя приятел Иво Карамански с твърдението, че той е имал общ бизнес с бившия столичен кмет Стефан Софиянски. Оцелелият по чудо при канонадата на Стефан Въжарски забърка в далавера с Кръстника и топсиндикалиста д-р Константин Тренчев, а в момента една камара политици от БСП и СДС треперели дали Маринов няма да “си спомни” и за тях.
Голямата слабост на Иво Карамански обаче не бил нито Маринов, нито Георги Чочов – Лестъра, разкриват запознати. Човекът, заради когото Кръстника би си отрязал ръката, е Кингслей Боаима, по-известен като Кингсли.
След убийството на боса на “Корона инс” роденият през 1960 година и ползващ се от статут на бежанец либериец осиротява. Любимата екзотична “играчка” е прибрана от друг от близките приятели на Карамански – Мишо Манолов, по прякор Царя. Негърът е атракцията в плаващия потон „Веселия Роджър” на язовир „Кърджали”.
Кингсли е прекарал пет незабравими години от живота си близо до Кръстника. Обвинява се, че не е бил с него в последните му часове. Точно преди да умре, Иво Карамански доверява на свой познат, че има намерение да поживее в Колумбия. Имал е намерение да замине там с приятелката си Нели и сина си Иво-младши, независимо от факта, че бившата му жена - колумбийка Далила Умберто Санта Круз, роднина на наркобарона Пабло Ескобар, също е там. Кингсли е в час с плановета на своя вожд и даже е бил включен в тях. Заминал в Либерия, за да уведоми своите близки. Със завръщането си на 1 март разбира още на аерогарата какво се е случило с шефа му.
Отличителната черта на либериеца е, че е бил абсолютно и безрезервно верен на своя господар. Започнал е като портиер в култовото столично заведение „Севастопол”, станало арена на гладиаторските войни между групировките.
Пред очите му са разиграни множество сделки. Кингсли разбира български, но се преструва, че не говори добре, за да не привлича вниманието.
Една година след барманските си опити в плаващата кръчма на Мишо Царя до Главатарци, Кингсли решава, че разнасянето на коктейли не му е стихията и се хваща да продава стоки в тържището на Илиянци. След като разбира, че и в това няма хляб, негърът “хваща обратно гората”.
Друг авер на Карамански - Мишо Царя, също има проблеми, след като е хванат през 2002 г. с белязани пари и чувал брашно. Кърджалия се жали от него, че му е искал откуп от 1000 лева за новозакупен микробус. Мишо Царя е задържан с белязаните пари. Приятелят на Карамански трябва да го е закършил здраво по онова време, защото седмица по-късно е заловен да краде... грозде от лозов масив.
Тежко преживява загубата на своя шеф и приятел Самоковеца и Димитър Вучев – Демби. Куршумите в Амстердам преобръщат и неговия живот. От довереник и дясна ръка на Константин Димитров, Демби се превръща в “обичайния заподозрян” – викат го на спявка в полицията при всеки разстрел. Демби е имал привилегията да е до Самоковеца при прословутите сделки с холандски лалета, между които е крит наркотик.
Другия близък на Косьо Самоковеца – Антон Милтенов-Клюна, деградира и пропада след смъртта на покровителя си. Малко по-късно и той бива застрелян. Всеки борчески бос има един много близък довереник – човек, доказал се във времето, който никога не би го предал. Мъжките приятелства сред мутрите са нещо, на което всеки би завидял. Между тях няма никакви тайни и това са моментите, когато се оголват и споделят неща, които могат да бъдат смъртоносни за тях, всякакви човешки слабости и пороци. Аверите действат и реагират като сиамски близнаци. Раздялата им е болезнена и дори пагубна.
Пословично мъжко приятелство е свързвало Големия Маргин и Димата Руснака, разправят запознати. Двамата били неразделни до смъртта на Руснака, през октомври 2004 година. Димата е човекът, от когото тръгва боя в „Ескейп”, след като се опитва да защити своя приятел Маргина. Той пък се реванширал много пъти, като му е спасявал също кожата. Убийството на Руснака е жесток шамар срещу Маргина, защото се знае, че това е нещото, което може да го нарани най-много – да остане без своя приятел, по-близък дори и от брат.
Такава е и реакцията на Жоро Илиев, когато разбира, че е усмъртен неговият кум и близък приятел Румен Нарциса. Друг човек, от когото Жоро Илиев е нямал тайни, е Николай Цветин. Близнака е спряган за евентуалния наследник на боса, но след убийството му остава на сухо. Де-що може е разпродадено от вдовицата Мая Илиева, а самият Цветин минава в сянка и скоро след това се оттегля от “ВАИ Холдинг”. Цветин, както и Мето Илиянски, са едни от мозъците в трибуквената групировка. И двамата са били близки приятели и партньори и на убития брат на Жоро Илиев - Васил. Мето Илиянски е бил дясна ръка на създателя на ВИС, а лява - Антон Боянов. Жоро Илиев наследява “мозъците”, но не пожелава повече да ползва услугите на Чавдар Писарски и Йовчо Кьосев. След убийството на лидера си и двамата минават в Б-групата. За Йовчо Кьосев се чу отново миналата година, когато лъсна наяве компромат за Христо Стоичков, в който се описват връзките му с дъщерята на Кьосев - Ваня.
Фатална е била връзката между Фатик и неговия приятел и шофьор Румен Желязков. Жабока не успява да преодолее скръбта от загубата на своя покровител и се самоубива.
Смъртта разделя Ивайло Петров – Джинката от неговия авер Йордан Гиздов. Джинката е убит на 11 май 2005 г., близо до столичното 40 СОУ в кв. "Люлин 9". 29-годишният крадец е гръмнат в главата пред бл. 984, където живеел с майка си. Друг авер на убития е бил и Янко Ваташки-Лудия.
Приятели и в отвъдното остават 33-годишният Николай Петров-Колята и аверът му Николай Зарев-Данкина. Двамата са били ребро до ребро покрай бандата на сочения за автокрадец №1 Ганчо Въчков – Ганеца, който е също убит.
Човекът до дупнишкия борчески бос Злати Златистия е Никола Трифонов – Кошаренеца, опитвал се да се класира като арендатор на ресторанта „Кубан” в Слънчев бряг и ползващ се с лоби в несебърската полиция. Освен за приятел на Златистия Кошаренеца се води и близък на самоковския лидер Юри Галев.
Приятелства като тези се рушат само по един начин – с куршуми.
Ралица ХАДЖИСОТИРОВА
|
17 Април 2007
