От известно време дедо Цоко се щураше насам-натам по двора, място не можеше да си намери. Че и никаква работа не похващаше! Баба Гуна го гледаше угрижено - от ден на ден старецът все повече униваше, не вървеше на добре.

- Какво ти е бе, хрантутнико дръжавни? Що си, княже мой, тъй умислен, мрачен?

- Мъка тежка ме гнети, немам никакви мечти!...

Баба Гуна зяпна от учудване.

- Човек е толко голем, колко са големи мечтите му! Те, и по талавизора ти го вика човекът! А язе?! Кво саках, не съм заспивал, тизе знайш, от мечтания и илюзии - членство у НАТО и ЕС!... Готово, поехме го изцело членството! И сеги - кво?!

- Теле е - пенцеата ше ти дигнат летоска! Мечтай си колко сакаш!

- Мани ти скопенцеата! Там е ясно - дръжавата си са грижи за назе, къ и турчин са не е грижил под присъствеето!... Мисля си кво съм сакал некогиш?... Топка. Те, на Цочето са въргалят пет-шестина у мазъта, ама за чив са ми?! Сакал съм маторетка, като на Фончо, царство му небесно! Спестиеме за Ласко, он ги разглоби, да ги гласи за формула 1, и така си седи разпарчетосана! Да ида на Софеа... Да стана гвардеец... Що млого ми беше аресала униформата ин ги! С теа ширити, лъскав копчелък и оня калпак, де че е на тато дъртия!... И додек са озърнеш, опрееме до пенцеата...

- Ше ти ги пущат на бел комат!

- На банкомат, ма патицо! Значи на баят комат! Къде ше го закачат - на стълба на Шарените? Ше требва а тицаме до Враца за секо тегленье! Ше ни са отегли...

Дедо Цоко пак оклюма, сведе унило глава, взрян безнадеждно в изпръхналата пръст.

- Нема а ти позволим да остареваш като галошите на дедо Мичо Кьоравея, чу ли, бе! - разтърси го сърдито баба Гуна.

- Садрани, ма си ги носи човекът до ден днешен! А язе па не сакам да се сплуем като "Св. св. Четирсе Мъченици" - нашата си катедрала, дек са килна на една страна, порути са и ги записаа за отчисленеа и промена на основната дейност!...

Баба Гуна сърдито го пустоса и тръгна из градинчето да плеви арпаджика.

По някое време съзря, че старецът се е навел над една тетрадка, останала недоизписана от Цочко и прехапал език, усърдно пише нещо с химическия молив.

- Кво дращиш тизе, бе?! - обнадеждена забърза нататък бабичката. - Па ли некое прошение до министера и Плямпамента?

- Ми, да ма не е... гонил луд?! Виж, Гунке, гълъбичката ми, показваа по телавизора едно млого сгодно моме, избрале го за Мис Българеа...

- И кво?!... - настръхна тя.

- Сакало да са бори за тава бе, за Козлодуй! За централата, демек!... Всеки ша ин ги зафали!... Да са бори си требва! Борбъта...

- И кво, пръчо несресан?!

- А като не знаа с кого ша са бори, а?! Секви ги има! Па, къ има една приказка, с келяв да са бориш, беля да си сториш! Нали така?

- Така, така! - изсъска кръвнишки благоверната му.

- Та й пиша: така и така ша са бориш, бори са с мене, що я съм проверен и къпан, и... Гуне, не!... Не ма, Гунке!... Ма нали сакаш елетрика, ох!... Не мааа!...