Екзотиката може да се мери с цифри и светът на мотоциклетите го доказва красноречиво. Маневреността, максималните обороти и скоростта обаче невинаги имат най-голяма тежест. Точно затова компании като "Бос Хос" и техните двуколесни уроди с V-образни 8-цилиндрови двигатели намират клиенти. 500-те конски сили между коленете са предостатъчна компенсация за повратливостта на комбайн и бутафорната външност. Нулевата ефективност на подобни мастодонти попада изцяло в сянката на театралната им ефектност и в това няма нищо лошо, стига да не бяха неоправдано известни за тривиалните си конструктивни параметри.

Монтирането на автомобилен двигател в рама с две колела може спокойно да се смята за идея, връстник на самия мотоциклет. Многоцилиндровите мотори започват да обслужват обсесията по скоростни рекорди още в края на XIX в.,



а конструктивната схема V8 заработва през 1907 г.,



когато прочутият авиатор и авантюрист Глен Къртис успява да постигне фантастичните 219,31 км/ч със своя мотоциклет с мощност 40 к.с. Тази летва пада официално чак през 1930-а.

През годините експериментите с многоцилиндрови мотори се превръщат в самоцел. Широко практикуваното използване на мощни автомобилни двигатели се оказва неефикасно заради теглото им и инженерите започват да мъдруват как да използват потенциала им в умален мащаб. През 1957 г. "Мото Гуци" опитват късмета си в световния шампионат с осемцилиндров 500-кубиков байк, но бързо се отказват заради проблеми с надеждността. Яловите опити за налагане на "нещо по-така" обаче са изоставени чак през 90-те с последния документиран напън да бъде пусната ограничена серия осемцилиндров мотоциклет в лицето на "Морбидели V8" с тогавашна цена около $60 000. Днес четирите екземпляра, произведени през 1994 г., са в ръцете на болни колекционери.

Популярното мнение поставя "Бос Хос" и десетките подобни марки на върха на хранителната пирамида в мотоциклетната екзотика. В монтажа на двигател от Corvette в груба и тежка рама с две колела обаче няма нищо сложно - камо ли пък майсторлък, който да заслужава петцифрената цена в зелено. Най-драстичен пример за това дава една



руска импровизация по темата





с героичното название "Война" 5000. Изработен в полеви условия и с подръчни материали, този пантеон на инженерното изящество разполага с петлитров V-образен осмак от ЗиЛ 53 с мощност 200 к.с. Скоростна кутия липсва, просто защото предвид въртящия момент не е нужна, но това изобщо не му пречи да лепи стотака за малко над 2 секунди. Създателите му твърдят, че на празни обороти се движел с 60 км/ч, а над 200 ги хващало страх да експериментират.

Осемцилиндровата V-образна схема остава най-популярният инструмент за зарибяване на публиката с афинитет към мотоцикления екстремизъм. Американците обаче все по-често губят лидерските си позиции в дисциплината. Само преди месеци специализираните издания заразиха информационния ефир с новина за най-мощния байк в света. Създател на "Рапом V8" е 44-годишният британски инженер Ник Аргайл. Чудовището с 8,2-литров компресорен двигател развива между 1000 и 1200 к.с. в зависимост от горивото, а тежи някакъв си половин тон.

Мотоциклетната екзотика все пак има и не така брутални проявления. Понякога удоволствието от техническата рафинираност взема връх над октановия тестостерон. Да захрани американски осмак с азотни смеси е по силите на всеки що-годе грамотен механик, но за да се смести 12-цилиндрово бижу от "Ферари" в мотоциклетна рама наистина трябва талант. Дефицит на такъв очевидно не тормози Андреас Георгиадис-Гърка, който сглобява подобни мотоциклети от края на 70-те.



Конфигурацията V12 не въздейства хипнотично



само върху съзнанието на европейския мотофанатик. Малката американска компания "Антик мотър уъркс" предлага класически круизъри с античен, но неустоимо шикозен 12-цилиндров двигател от "Линкълн" Zephyr от 36-а. С ходов обем от 4,4 литра и мощност 110 к.с. този юначага от времената на Голямата депресия все още има с какво да изкуши истинските маниаци.

Смазани от неистовата 4-цилиндрова японска инвазия през последните 30 години, все повече конструктори реабилитират стари двигателни концепции. Сравнени с почитаните като апотеоз на екзотиката V-осмаци, някои мотоциклетни проекти просто не се побират във въображението. Точно такъв е случаят с JRL, нашумяла напоследък марка, която предлага чопъри със звездообразни самолетни двигатели. Инженерна аксиома обрича подобни агрегати на нечетен брой бутала, в резултат на което моторите на компанията са може би единствените седемцилиндрови серийни двуколесни в света. Оборудвани са с 2,8-литрови австралийски авиационни двигатели и теоретично достигат скорост от 360 км/ч. През януари фирмата оповести продажбата на деветия си мотоциклет, чиято изработка ще отнеме половин година.

Звучи зашеметяващо, но нито автомобилостроенето, нито авиацията са в състояние да повторят подвига на англичанина Саймън Уитлок, създал



невъобразимия 48-цилиндров



(четиридесет и осем!!!) мотоциклетен двигател. Четирилитровият агрегат е съставен от цилиндрови блокове от "Кавазаки" S1 KH250, стартерът представлява отделно 75-кубиково моторче, за запалването се грижат 6 дистрибутора от "Джагуар" E-Type, скоростната кутия е от BMW, а общото тегло надхвърля тон.

"Бос Хос" ли? Става за награда в танцувален конкурс...