В момента, ако прокуратурата реши да поиска запор на сметките на някой обвиняем, тя трябва да прати запитване до всички търговски банки. Това не само забавя работата, но и създава възможности за злоупотреби. Красноречив пример е този с бившия шеф на столичната "Топлофикация" Валентин Димитров. Когато миналото лято прокуратурата търсеше сметките му, разследващите обясняваха, че точно бавните отговори от банките са дали възможност част от парите да бъдат изтеглени. Заради прикриване на информация пък банкови служители бяха подведени под отговорност.
Идеята е записана в проект по ФАР с австрийско и холандско участие за укрепване на българската съдебна система. В него още се предлага да се ограничи сключването на сделки с пари в наличност, особено когато става дума за имоти, дружества и дружествени дялове.
"Предложението не е обсъждано нито с Агенцията за финансово разузнаване (АФР), нито с финансовото министерство", заяви пред "Сега" директорът на АФР Васил Киров. Той обаче смята, че подобна мярка е положителна и ще улесни работата на агенцията, защото няма да й се налага да отправя запитвания до всяка банка поотделно, а ще има на разположение единна система с цялата база данни. Подобна практика има в други държави-членки на ЕС, като там данните се съхраняват от асоциациите на търговските банки или от централната банка, а не от правоохранителните органи. Обикновено регистърът съдържа информация за всички открити сметки на физическите лица и на фирмите във всички търговски банки, като на места се следи и движението по сметките.
"Това не нарушава банковата тайна, защото централната банка има достъп до тази информация за разлика от правоохранителните органи, за които тя е достъпна само при определените от закона обстоятелства", каза Киров. АФР има положително отношение към всяка мярка, която ограничава кешовите разплащания.
"Когато идеята за единен регистър е ясна и прокуратурата официално се обърне с предложението към БНБ, тогава ще коментираме", заявиха от БНБ.
Прокуратурата предлага и да отпаднат ограниченията в сроковете за разследване и задържане, които бяха въведени с новия НПК.
Според процесуалния закон сроковете за разследване се удължават от висшестоящ прокурор. Ако действията на разследващите са извършени извън определените по закон 2 месеца, събраните доказателства не могат да се използват от съда при постановяване на присъдата. Христо Манчев обясни, че всеки месец при главния прокурор постъпват поне по 1500 искания за удължаване на срока на разследванията. Сроковете обаче бяха въведени, за да дисциплинират разследващите и да не се стига до абсурдните ситуации на влачени с години разследвания. При това страната ни е осъдена по десетки дела в Страсбург за бавно правосъдие.
От прокуратурата се оплакаха и от сроковете за задържане на обвиняем. Според НПК взетите мерки за задържане под стража, парична гаранция, забрана за напускане на страната и т.н. се отменят от прокурора на втората година от повдигане на обвинението, когато става дума за тежко престъпление, и след година в останалите случаи. От проекта предлагат обвиняемият да си стои в ареста до внасянето на обвинителен акт. Така щели да имат достатъчно време за извършване на следствени действия.
Обвинителите искат промяна и в друг дисциплиниращ текст от НПК. Според него, ако някой е бил обвиняем за тежко престъпление повече от 2 години или повече от година в останалите случаи, той може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Съдът дава 2 месеца на прокуратурата или да внесе обвинителен акт, или да прекрати разследването. При установени нарушения в обвинителния акт съдът го връща за коригиране. Ако те обаче не бъдат отстранени, съдът прекратява наказателното производство и определението му не подлежи на протест. Сега се иска обвинителите да могат да атакуват прекратяването на делата по този ред. Освен това на прокурорите сроковете от 1 и 2 години им се струват "твърде кратки".
Любопитно е и предложението в съда да се представят и събраните по време на прокурорска проверка доказателства, включително и тези от специалните разузнавателни средства. Според тях наказателният процес е прекалено формализиран и това забавя разследването.
Проектът подкрепя и някои стари предложения на МВР за промени в НПК - разследващите да бъдат свидетели, разпит на ръководителя на агента под прикритие.
"Когато идеята за единен регистър е ясна и прокуратурата официално се обърне с предложението към БНБ, тогава ще коментираме", заявиха от БНБ.
Прокуратурата предлага и да отпаднат ограниченията в сроковете за разследване и задържане, които бяха въведени с новия НПК.
Според процесуалния закон сроковете за разследване се удължават от висшестоящ прокурор. Ако действията на разследващите са извършени извън определените по закон 2 месеца, събраните доказателства не могат да се използват от съда при постановяване на присъдата. Христо Манчев обясни, че всеки месец при главния прокурор постъпват поне по 1500 искания за удължаване на срока на разследванията. Сроковете обаче бяха въведени, за да дисциплинират разследващите и да не се стига до абсурдните ситуации на влачени с години разследвания. При това страната ни е осъдена по десетки дела в Страсбург за бавно правосъдие.
От прокуратурата се оплакаха и от сроковете за задържане на обвиняем. Според НПК взетите мерки за задържане под стража, парична гаранция, забрана за напускане на страната и т.н. се отменят от прокурора на втората година от повдигане на обвинението, когато става дума за тежко престъпление, и след година в останалите случаи. От проекта предлагат обвиняемият да си стои в ареста до внасянето на обвинителен акт. Така щели да имат достатъчно време за извършване на следствени действия.
Обвинителите искат промяна и в друг дисциплиниращ текст от НПК. Според него, ако някой е бил обвиняем за тежко престъпление повече от 2 години или повече от година в останалите случаи, той може да поиска делото му да бъде разгледано от съда. Съдът дава 2 месеца на прокуратурата или да внесе обвинителен акт, или да прекрати разследването. При установени нарушения в обвинителния акт съдът го връща за коригиране. Ако те обаче не бъдат отстранени, съдът прекратява наказателното производство и определението му не подлежи на протест. Сега се иска обвинителите да могат да атакуват прекратяването на делата по този ред. Освен това на прокурорите сроковете от 1 и 2 години им се струват "твърде кратки".
Любопитно е и предложението в съда да се представят и събраните по време на прокурорска проверка доказателства, включително и тези от специалните разузнавателни средства. Според тях наказателният процес е прекалено формализиран и това забавя разследването.
Проектът подкрепя и някои стари предложения на МВР за промени в НПК - разследващите да бъдат свидетели, разпит на ръководителя на агента под прикритие.
Искането на Прокуратурата по тази депеша , да се стори немедлено... 
Държава в разпад или как мафията превзема България
), и те ще са в регистъра?
[/list]
