"Митът Батак" е груба и остра провокация срещу българите", заяви президентът Георги Първанов и заклейми поведението на българските историци, защитили проекта. |
В пространното си изложение Първанов обори основните тези, залегнали в проекта "Митът Батак" на германския учен Улф Брунбауер и Мартина Балева, обвинявани, че оспорват съществуването на Баташкото клане, независимо че авторите твърдяха, че изследват само как то е било митологизирано. /Проектът до момента не е публикуван/.
Макар да изрази пълно снизхождение към младата изкуствоведка Балева, държавният глава влезе в задочен историко-политически спор с нея. Той разкритикува остро внушението на авторите, че Априлското въстание е естествена последица от кризата на Османската империя. "Едва ли не се внушава, че революционните деятели от онова време са били дирижирани от Високата порта и че свободата ни е дадена даром", възмути се Първанов. И с ирония коментира, че вероятно авторите са се придържали към марксизма-ленинизма в разбирането си за онези събития.
Като смешна определи и тезата на двамата, че илюстрациите в западната преса по онова време повлияли върху самосъзнанието на българите. "Като че ли тогавашният българин си е пиел сутрешното кафе с "Дейли Нюз" и "Монд" в ръка", пошегува се президентът.
"Споменът за Батак 1876 г. не ни зарежда с омраза и агресия. Грешат онези, които оценяват тогавашните събития от 1000 км дистанция", допълни Първанов. Той цитира най-скандалната част от проекта, в която се твърди, че "митът Батак се гради върху демонизирането на исляма и в частност на мюсюлманското население" и че "митичното" клане през Априлското въстание "легитимира и до днес колективната антипатия към ислямската култура и към съседна Турция в частност". И попита дали българските защитници на проекта биха се подписали под този текст.
Президентът подчерта, че въпреки смутните времена в историята на България винаги са доминирали толерантността и комшулукът. "Българският патриотизъм не може да е ориентиран само към миналото", бе категоричен Първанов. Накрая призова да вземем от миналото огъня, а не пепелта, онова, което ни обединява и засилва, а не това, което ни разделя и отслабва.
Бурни аплодисменти предизвика изказването на журналистката Велислава Дърева, която изреди срамен поменик на националните предателства, вършени от българските политици на прехода. Тя припомни идеята за премахване на кирилицата, за изваждане на романа "Под игото" от учебните програми, за подмяната на "робството" с ласкавия термин "османско присъствие". Според нея всичко това е навело авторите на мисълта, че могат лесно и безпрепятствено да ни пробутат своята провокация.
Планираната дискусия след речите не се получи. Две момичета от местната гимназия зададоха наукоемки зазубрени въпроси на президента. После възрастна батачанка се впусна надълго и нашироко да разказва родовата си история, с което си навлече гнева на залата. Накрая се наложи да й спрат микрофона.
"Имало ли е Баташко клане или не? А кажи ми, де!", обърна се към Първанов местен жител, изнервен от дългите обяснения. "Цял ден за това говорим, вие май не внимавате", скара му се Първанов. "Ако не беше Батак, сега щяхте да ходите с фесове!", подхвърли онзи.
---
ПОКЛОН
След дискусията президентът се поклони пред Паметника на загиналите във войните батачани, но не отиде до местната светиня - църквата "Св. Неделя", в която се съхраняват тленните останки на 1900 българи, изклани от турците през 1876 г. Отмина и паметника на Трендафил Керелов, изгорен жив на ръжен по време на Априлското въстание, върху който стоят думите му: "Няма страшна смърт, страшно е робството".