Футболните запалянковци отдавна знаят, че "бременските музиканти" не са инструментална група, а "белия балет" не е никакъв балет, изпълнвяващ сцени от "Лебедово езеро".

Едва ли обаче мнозина са наясно, че "бременските музиканти" освен, че не свирят, нямат нищо общо и с германския "Вердер", както натрапчиво му се налага този прякор. Също така "белият балет" е толкова свързан с "Реал" (М), колкото и със софийската опера.

---

Ако вероятно някой германец или испанец чуе, че на любимите им отбори са лепнати подобни прозвища, вероятно би се изсмял. Това обаче са само част от побългарените названия на част от най-великите европейски клубове, които иначе нямат никаква стойност извън пределите на страната ни. Дългогодишните опити най-вече на телевизионните коментатори, а понякога и на пишещите журналисти, да намерят заместител на имената на тимовете са родили и други неправилни и дори комични примери. Може би най-познати са правилните прозвища на английските клубове, а най-много мистерии и псевдо имена има около испанските.

"Реал" (Мадрид) държи рекорда в Европа за най-много КЕШ, а в България - за най-много неточни прякори. "Белия балет" е по-смешната родна измислица, докато "Кралския клуб" изглежда по-уважително. У нас е прието столичани да бъдат накичвани като "кралете", макар в Испания да съществуват немалко "кралски спортни клубове". Типичен е примерът с финалиста за купата на УЕФА "Еспаньол", който е получил правото да се нарича "кралски" от Алфонсо ХIII. В Примера дивисион "кралски" са още и "Бетис", "Майорка" и "Сарагоса".

Най-популярният и правилен заместител на "Реал" (М) е "меренгес". Той е лепнат навремето на името на изключително вкусен сладкиш, който обаче можели да си купят само богатите. По-малко популярно е прозвището им "фантомите" заради белия цвят на екипите. В последните години те бяха наричани и "Галактикос", но това важи само за периода, в който бяха привлечени редица звезди от световна величина - Зидан, Бекъм, Фиго, Роналдо, Роберто Карлош и др. С оттеглянето от футбола на Зизу и напускането на Бекъм в края на сезона се слага и физическият край на периода на "галактическите". Сега могат да бъдат наричани и "ексгалактикос" и това не би било грешно.

Второ място в испанската класация за най-български прякор държи "Валенсия". У нас те нерядко са наричани "прилепите", вероятно заради присъствието на прилеп на върха на емблемата на клуба. Какво ще кажете обаче за "Леванте"? В неговата емблема също има прилеп. Дали тогава тимът, в който доскоро играеше Владо Манчев, не трябва да се нарича "другите прилепи"? Съвсем не, защото и в единия, и в другия случай става въпрос за огромна заблуда. Всъщност прилепът е част от герба на град Валенсия, който логично е заимстван от местните футболни клубове.

"Валенсия" е популярен като "Лос Че" или "Чес" заради възклицание, което може да бъде чуто често в Аржентина, Уругвай, Парагвай, някои части на Бразилия и Боливия, а в Испания в района на Валенсия. И ако българите биха възкликнали "ихаа!", а англичаните - "уау!", то валенсианци просто казват "че". Понякога се използва и като "друже", "човече", "батка".

Столичният "Атлетико" не е пострадал от българската фантазия, тъй като "дюшекчиите" е един от най-популярните му прякори. Връзката е с червено-бялото райе на екипа, което напомняло окраската на дюшеците. През 70-те години тимът на Мартин Петров е наричан и "лос индиос" (индианците). Столичани са били първият клуб, който е привлякъл няколко южноамериканци, когато забраната за трансфери от чужбина се вдига. Друга теория твърди, че са "индианци", защото са разположили "лагера" си край реката. Именно на брега на р. Мансаранес се намира днешният стадион на клуба "Висенте Калдердон".

Малко известно е, че настоящият шампион "Барселона" има един доста нелицеприятен прякор - "задниците". В Испания медиите обаче избягват да използват "кулес", докато най-често той може да бъде чут по адрес на феновете на каталунците. Целта никога не е била да бъдат обиждани, а има предистория. Когато тимът играе мачовете си на стария стадион "Лес Кортс", минувачите са виждали само задните части на феновете от последния ред.

Пак на Иберийския полуостров "Виляреал" сега се кичи с прозвището "жълтата подводница", което е откраднато от оригиналната "подводница" - "Кадис". Приликата е, че и двата тима играят в жълти екипи, но в момента просто "Виляреал" е по-успешният от двата клуба.

Сериозно недоумение буди българската версия на прозвището на "Вердер". Заради грешно налаганото в медийното пространство "бременските музиканти" малцина знаят, че тимът от Северна Германия всъщност няма нищо общо с магарето, кучето, котката или петела от приказката на Братя Грим. И, разбира се, никой в Германия - нито някъде другаде по света освен у нас - не ги нарича по този нелеп начин. Да, Бремен наистина е родното място на животинския оркестър, но също така емблематична за града на Северно море е и бира "Бекс". Така че горе-долу по същата логика играчите на "Вердер" може да бъдат набедени за "пивоварите".

Но всъщност 4-кратният шампион на Германия си има своето прозвище и то е просто "зелено-белите" заради цветовете на екипа, с който "Вердер" играе от основаването си през 1899 г. Сред някои от по-старите и прозаични нарицателни са "северняците", "вердерци" или лаконичното "бременци" заради провинция Бремен.

Може би по последната причина сериозна популярност у нас е добил и прякорът на рекордьора по титли на Германия "Байерн", често наричан "баварците" или "баварската машина". Грандът от Мюнхен обаче е масово недолюбван извън пределите на Бавария и затова най-разпространеното му название сред привържениците на противниковите отбори е ФК "Холивуд". Причината - истински грандоманската политика на мюнхенци да обират наготово каймака на немския футбол, убивайки конкуренцията с многоцифрени чекове.

Естествено, има и изключения от правилото на грешката, както е в случая на "Щутгарт" например. Тук всичко си е наред дори в България, където устремилият се към шампионска титла в Бундеслигата тим също е наричан "швабите". За разлика от провинциите Бремен и Бавария Швабия (или Швабенланд) е по-скоро исторически и лингвистичен регион в Южна Германия, голяма част от който попада в границите на Баден-Вюртемберг. В средните векове в рамките на Швабия са влизали още Баден, Форарлберг, днешното княжество Лихтенщайн, немскоговорящата част от Швейцария, както и днешната френска област Елзас. Така че при по-находчив подход "швабите" може да бъде лепнат да речем на "Вадуц", "Цюрих" или "Страсбург".

Интересни противоречия пораждат придобилите масова общественост прякори на отборите от Италия. Най-популярните от тях - "Милан", "Интер" и "Ювентус" са известни в България съответно като "росонери", "нерадзури" и "бианконери", което е обикновена езикова заигравка с цветовете на трите тима. Факт е, че и на Апенинския полуостров тези прозвища са в обращение. Но рядко. Защото исторически заложените аналогии са други.

Близо 100-годишното противопоставяне между миланските грандове всъщност се базира на обикновена класова борба. "Милан" е основан през 1899 г. от английски имигранти в Италия. Някои членове обаче били против неписаното правило, че в клуба можело да играят само британци, и създали алтернативна организация с концептуално име - "Интернационале".

Политически "Интер" трябвало да обедини дясно ориентираните - откъдето се родил и прякорът "новобогаташите". Понастоящем отборът е наричан още "обичаните" и "пепелянките". "Милан" пък сплотил някогашната работническа прослойка на Ботуша и резонно играчите в "червено-черни" фланелки били известни като "отвертките". Днес доста повече гордост у тифозите на миланистите предизвиква "дяволите".

Едновременно най-титулуваният и най-омразният отбор в Италия - "Ювентус", е известен по цял свят с нестандартното "Старата госпожа". Странната титла всъщност си има разумно обяснение - просто торинският клуб е най-старият в Италия, създаден през 1897 г. А защо госпожа, а не поне господин? Пак просто - понеже думата "ювентус" (б. р. - младеж) е от латински произход и е в женски род. Противниковите агитки пък имат собствено виждане по въпроса и за тях "Ювентус" са "червеите" или "зебрите".

Макар че звучи налудничаво, прякорът на "Киево" наистина е "летящите магарета". А феновете на веронци с гордост приемат тази иначе не много хвалебствена метафора. Защото омразните запалянковци на градския съперник "Верона" с подигравателен тон разправяли някога, че е "по-вероятно магарета да полетят, отколкото "Киево" да влезе в Серия "А". А съвременната история ги накара да си изядат думите и превърна "Киево" в първите летящи четириноги.