|
19 Май 2007 00:58
А сега в ЦСКА се замислиха… Автор: ЕФРЕМ ДИМИТРОВ
„Народът” да не се изнизва, а да поеме своята вина за катастрофата
45 години би трябвало да са напълно достатъчен период да се проумее, че след манифестациите неизбежно следва катастрофа. Сега в ЦСКА дойдоха в тази фаза – фазата на разочарованието, воплите и излъчването на виновниците в собствената къща, след като само преди шест месеца ентусиазирано хвърляха шапки във въздуха. Говорим за парада, спретнат да приветства новата власт...
Сега изведнъж конспирацията и синьото зло отстъпиха на заден план и армейците погледнаха в двора си. Провокирани от загубата от Марек, която чудодейно свали булото от очите им и светлината на Истината нахлу...
Изключително странна история и не е ясно как го постигат в ЦСКА - пак тонът им е социалистическо-дидактически със съответния комсомолски плам. Пак се иска незабавното и окончателно измитане на всички, на кой изобщо му трябва алтернатива и стратегия. Трябват виновници...
И както си му е редът в ЦСКА се оказаха оплюти и низвергнати всички – ръководители, треньори, играчи, пресаташета, даже и чистачката не познавала същността на червената идея. Прав остана само народът (разбирай измамената правоверна публика с нейните медийни глашатаи), който най-сетне прогледна и осъзна, че е бил подведен от лошите, алчни и незнайно откъде попаднали на святото място управници...
Но хайде веднъж и народът да е виновен, може ли? Вярно е, че „изиграният народ” си е историческа персона в летописите ни, но не е късно да пожалим поне футбола ни и да го предпазим от „парада” на този „герой”...
Точно този „армейски народ” вдигаше манифестации и вярваше на конспирациите за всемирния враг. Той ловеше вещици, играеше си на шпиони и търсеше враговете си под дърво и камък – вътрешни и външни. Призоваваше към насилие, борба, кръв революции в Името на Истината и в Името на Народа. Раздаваше присъди и заклеймяваше. Приветстваше, когато пропагандата ехтеше по мегафона и с особен блясък в очите и свити юмруци, готови за битка, посрещаха унищожителите на говеда.
Когато бе казано, че Васил Божков е най-добрият вариант за тях - съзряха заговор и го включиха като основна теза в теория на конспирацията... Сега плачат за него.
Когато бяха предупредени за разрушителния ефект на томовщината, обявиха война на инакомислещите. Сега стрелят по политика кой с каквото свари.
Когато бе предложена алтернатива на живеещия в тоталитарното минало Младенов – отхвърлиха модерната визия, тръпнещи пред мита си за Армееца-победител. Сега си посипват главата с пепел. Дори се хвърлиха да защитават смелите сърца, оставени само трима, но все пак дръзнали да скочат на Фортадо. Хареса им този манталитет на футболистите, който формира днешното лице на ЦСКА.
И сега „народът” се опитва да се изниже и отказва да приеме своята част от вината. Не така, не така...
Всеки „народ” си заслужава управниците. Всеки е с този, който заслужава и който отговаря на ценностната му система. Слабостта отива при слабост, слабоумието при слабоумие, красотата при красота, ако предпочитате. Няма нищо случайно – ЦСКА мечтаеха и искаха такива управници. Получиха си ги, разочароваха се и забравиха, че никой не им е обещавал, че с тях ще им е хубаво. Всеки заслужава и участта си.
И разбира се, че не са виновни ръководителите на ЦСКА, треньорите и играчите. И чистачката е невинна. Виновни са всички, които си играеха на партизани и революции.
Ех, ЦСКА, не разбра ли, че няма добър комунизъм и идеята тук не е просто изкривена. Единственият добър комунизъм е мъртвият комунизъм…
|
