Изпитвам голямо уважение към Вас не само поради ролитe, чрез които дори сте ме карали да плача и да се притеснявам, тъй като не е в реда на нещата мъж да рони сълзи насред първи балкон в Народния театър, както пък и в други моменти сте ме карали да се смея, ако играете в комедия, или да се чувствам горд от героичните роли, които пресъздавате - било като наш роден български цар, било като боец от тихия фронт. По тази причина реших да се обърна към Вас, тъй като не само пряко наблюдавате културния живот в отечеството ни, а и защото знам, че ще направите нужното, щото да бъде спасена вековната наша гора от това бракониерство, което е на път да обезлеси България и от цветуща земя да я превърне в пустиня, в която няма дори нефт.
По професия съм лесничей. Вече 42 години съм на работното си място в Средна Стара планина, където се чувствам щастлив и млад въпреки предпенсионната си възраст. Обаче тъмен облак е надвиснал над българската гора. Тук не става дума за известната на обществото циганска сеч или за разните влекове и лифтове, дето всеки кмет бърза да открие над селцето си с цел да събере скиори от Европа, които денем да крещят по пистите "Оп-оп-оп!", а вечер да нагъват шопска салата из кръчмите. Не става дума и за дивия новобългарски партиен дърводобив, дето го организират мутрите, спонсори на граждански движения и коалиционни образувания.
Става дума за явлението Невян Белозъберов-Ранобудник!
Той всъщност се казва Кочо Цеков Гьонов, сега поет романтик, но доскоро експерт-счетоводител във фирма "Вега трейдинг", бивше ДИП "Седми конгрес на БКП". Този Невян Белозъберов-Ранобудник, бивш Гьонов, все пак се търпеше, докато издаваше по три стихосбирки годишно, които в началото подаряваше само на близки и познати, а по-късно започна да раздава и на съвсем невинни хора, като някои от тях получиха тежки мозъчни увреждания, главно след изчитането на книжката му "Подбалкански мечтания", от която и аз получих схващане на ахилесовото сухожилие. Все пак дотогава тази му антинародна дейност се търпеше. Човек си казваше: "Нямат ли все пак и експерт-счетоводителите правото да се вълнуват от шума на вятъра в клоните на трайните насаждения"? Сега обаче, вече отпечатал дебютния си роман "Кафеварката на спомена", първа част от семейната сага "Карабаджакови", която щяла да се състои от 5 романа, той става обществено опасен! Знае ли Белозъберов-Гьонов колко дървета ще отидат, за да се произведе хартията, върху която ще описва тези Карабаджакови? Не може ли да си избере хоби, което да не съсипва дотолкова отечеството? Примерно да събира етикети от бира? Или да свири на мандолина? Лошо ли е привечер да пееш в неин съпровод на балкона си, а съседите в упоение да те слушат? Защо непременно трябва да издаваш книги, от които хората получават увреждания? При това икономиката ни отдавна вече е насмогнала на нуждите от тоалетна хартия!
И нека не забравяме - става дума направо за епидемия! Вчера бай Фико Левашки ми подари свои разкази из живота на пенсионерите "Простатата на щастието", а госпожа Гигова от вход "Б" раздаде на подрастващите книжката си детски стихове "Велка баш Рунтавелка"!
Бръстят родната гора, господин Министър, съсипват я и само на Вас разчитам да я спасите!
