- Проф. Мурдаров, винаги в навечерието на 24 май говорим за българския език, за писмеността ни, за буквите. Какво всъщност се случва с развитието на азбуката ни в Третата българска държава?

- Когато говорим за съвременната ни азбука, непременно трябва да посочим една година - 1899, защото точно в нея, по времето на министъра на просвещението Тодор Иванчев, за пръв път се утвърждава официално, след цял век на различни опити, какви да са правилата на българския правопис. А това означава също - какъв да бъде съставът на българската азбука, като от нея отпадат много чужди букви, използвани през Възраждането. Всъщност след това, през първата половина на ХХ век азбуката ни претърпява няколко промени, но, независимо от изказвани различни мнения и препоръки, тя запазва основния си буквен състав. Големи промени се извършват за пръв път по времето на правителството на Ал. Стамболийски, когато, за да се повиши грамотността на хората, се опростява правописът на много думи, като отпадат някои букви. След края на това правителство обаче се възстановява пак старият правопис и изгонените букви биват върнати. По-късно, през 1945 г., същите букви отново са изключени от състава на азбуката, което кара покойния акад. Стефан Младенов да нарече извършителите на Отечественофронтовската правописна реформа "буквоядци". Буквите, които са изгонени от азбуката ни, са "широкото Ъ" и "Е двойно". Освен това и "нямото Ъ", което се пише в края на думите, също бива изличено.

- Каква е причината за тези промени?

- Основната причина е, че чрез намаляване на буквения състав българите биват до голяма степен улеснени при писане. Използването на старите букви изисква от тях да знаят добре историята на своя език, да имат знания по старобългарски, за да решат например къде в думата гълъб трябва да се напише "широкото Ъ", дали в месо да има "Е двойно" или не. Впрочем тъкмо тези две букви са причината и за създаването на първите правописни справочници у нас, а хората да научат наизуст списъците с думи, писани по по-особен начин.

- А каква е философията на подобни промени?

- Според теорията на книжовните езици, какъвто е и нашият, всяка подобна промяна води до демократизирането на правописа. Така се създава впечатление, че повече хора са грамотни, без да имат достатъчно знания. От друга страна обаче, отпадането на буквата "Е двойно" и замяната й с т.нар. "променливо Я" води до упрека, че по този начин се е наложил преди всичко източният изговор, което ощетявало българите от западните части на езиковата ни територия. Отстраняването на "широкото Ъ" пък се определя от мнозина като изгонване на най-типичната българска буква, бележеща особения звук, характерен за езика ни. Подобни обвинения обаче са твърде пресилени. Ефектът от промяната е, че днес действително повече хора имат възможност да овладеят българския правопис. Макар че тъкмо тя подвежда мнозина в изговора им, защото те обикновено не знаят, че в отделни случаи буквите са употребени условно, тоест пише се една буква, но трябва да се прочете друг звук, а не онзи, който тя бележи. Заради това днес например поп и фолк певците пеят "мълчА", а не "мълчЪ", а Ники Кънчев казва, че номинираните "сА", а не "сЪ". Затова често се казва и "благодарЯ", макар че тази форма трябва да звучи "благодарЙЪ".

- Грамотността висока летва ли е за българина?

- Трябва да призная, че с разочарование следя как съвременният българин постоянно демонстрира недостатъчни знания точно в тази област. Прегледайте печатните издания, погледнете всички надписи, които ни се предлагат от електронните медии, от рекламата, и тогава ви обещавам, че непременно ще попаднете на много грешки. Грешки системни, които са доказателство, че независимо, че правописът ни съвсем не е сложен, ние сме най-малкото небрежни при писане и заради това си позволяваме най-елементарни думи да бъдат писани по невероятен начин, както става например със "сваДба" или "героЙте". Позволяваме си да нарушаваме правила, които сме учили в първо отделение, и да пишем например "искренНо" или "сЪС шейната". Да не говорим за правописа на чуждите думи, които ни затрудняват непрекъснато поради по-особения си строеж. Ще ви припомня само случаи като "бомбаНдировка", "експлоАдирам" или "компромеНтирам", при които грешим и при изговор, и при писане.

- Постоянно в парламента постъпват проекти за закони за езика, които са свързани и със състава на българската азбука. Доколко полезни са подобни предложения?

- Обикновено предлаганите проектозакони се свързват със защита на езика ни от чужди влияния, но на места се прокрадва и идеята да се върнат споменатите изгонени букви, което днес може да се разглежда преди всичко като жалба по някакво минало, което дори не ни е добре познато. По-интересното е, че при препоръчваните промени в правописа обикновено се разбира не да се променя съставът на азбуката, а да се променят някои правописни правила. При това на първо място винаги се поставя въпросът за употребата на пълния член при имената, защото очевидно българинът не иска, когато пише, да се замисли и за формата на своя текст. Лично аз съм от хората, които смятат, че това правило трябва да се запази, колкото и изкуствено да е, защото така от пръв поглед мога да преценя колко грамотен е даден човек.

- А има ли други правописни правила, за които се очаква да се променят?

- Ще ви припомня, че още през 1983 г. в академичния правописен речник пуснахме като правописни дублети формите "участвувам и участвам, използувам и използвам". Българите веднага избраха по-кратките форми и заради това в новия правописен речник от 2002 г. вече присъстват само те. В същото време при числителните имена посочихме като еднакво правилни и "дванадесет", и "дванайсет", и "двадесет", и "двайсет", но през 2002 г. установихме, че все още дългите форми продължават да се употребяват често. Заради това запазихме двойките да съществуват до днес, а какво ще стане в следващия правописен речник ще покажат хората, които пишат. Във всеки случай на мен лично много ми се ще да променим поне формата на числителното "четирийсет", защото в този си вид то доста подвежда и много хора го изговарят даже с неправилно ударение. Разказвам всичко това, за да ви покажа, че някои промени на отделни правописни правила се извършват с новите речници, които излизат от академията на науките, защото точно институтът, в който работя, вече повече от половин век е натоварен да следи развитието при правописа и да извършва промени в него, ако това се наложи.

- Да се върнем към българската азбука. Може ли да кажем, че днес няма проблеми при употребата й?

- Да, напълно съм убеден в това, макар че през последните десетина години съвсем неочаквано изскочи един нов проблем. Въпросът беше беше от по-общ характер - дали българинът има нужда от кирилицата и не трябва ли в името на присъединяването си към Европа да се откаже от своята, кирилската азбука, като приеме латиницата. Това беше твърде екстравагантното предложение на един чужд професор българист, което срещна категоричен отпор. Безспорно, в наше време латиницата ни е необходима дори и когато пишем собствените си имена - вижте, че и в личните ни карти те са написани и на кирилица, и на латиница. За отпадането на кирилицата обаче не може да става и дума. В историята на езика ни са правени и други опити в тази посока, но те винаги са завършвали с неуспех. Между другото, много съм си мислил защо православната църква изобщо не се изказа по този въпрос, който разбуни духовете, защото използването на кирилицата в историята ни естествено се свързва тъкмо с нашата православна вяра. Днес обаче този въпрос изобщо не е актуален, защото именно българската кирилица влезе като официална азбука в ЕС, макар че мнозина невежи там продължават да смятат, че това е "руска" азбука. Но това си е техен проблем!

- Българинът доста често употребява вече и латиницата, когато пише български текстове.

- Така е. Мисля си преди всичко за sms-ите или пък за електронната поща. Нали тъкмо в тези случаи се появиха цифрите 4 и 6, за да представят български букви - толкова много беше писано и изговорено през последните години за тях, а хората продължават да ги използват! Дори ми прави впечатление, че днес започва да се промъква и още една цифра - 1, за да замести буквата "ер голям". Изобщо тази буква доста ни затрудни, когато трябваше през миналата година да изработим в Института за български език строен стандарт за заместването на българската кирилица с латиницата. След дълги спорове накрая се разбрахме, че "ер голям" ще се представя с обикновено а, макар да си даваме сметка как понякога това може да затрудни разбирането на самата дума, в която е употребена буквата. Големи проблеми имахме и с буквата ц. За нея съществуваха различни варианти, но все пак последно беше утвърдена комбинацията ts. За съжаление обаче, макар че стандартът съществува вече година, мнозина продължават да пишат, без да се съобразяват с него. За пример ще ви посоча само името на бирата "Каменица". От гражданина на ЕС очаквам обаче все пак да опознае кирилицата (дори и без да знае историята й). Щом заедно сме тръгнали да търсим единство в многообразието, това според мене е необходимо.