Каквото и да си говорим, напредък има! Ето например сега при тия дъждове... Върви си някоя госпожа с чадърче под дъжда, изведнъж духне вятър, обърне й чадърчето и му изпокриви спиците. Какво прави госпожата? Притичва да най-близката будка и си купува ново чадърче, а старото - шат! - в кошчето за боклук.

А как беше някога? Повреди ти се чадърът, пък го носиш на майстор, пък майсторът пухти, че е много сложна повредата, пък го ремонтира чак след седмица, щото - я, колко други чадъри чакат, аз да не съм с три ръце!... През тази седмица дъждът те мокри, настиваш, боли те гърлото... А сега - шат! - старият чадър в боклука и - щрак! - отваряш новия!

Едно време - по-възрастните помнят - се пълнеха и химикалки! Представяте ли си?! Свърши ти химикалката и я носиш на площад "Славейков" да ти я напълнят! Щото нови химикалки не се продаваха под път и над път, пък и не бяха евтини...

Ловяха се и бримки на дамски чорапи и чорапогащници. Над малките ателиета за такива услуги имаше дори фирми на латиница - "LOVIM BRIMKI".

Ами капачките за буркани? И това го имаше - надпис над работилничка в краен квартал - "Възстановявам стари капачки". Днес ни изглежда смешно, но така беше.

Вулканизираха се вътрешни гуми на автомобили. А сегашните коли се движат изобщо без вътрешни гуми!

Но вече, слава Богу, сме европейци! Чупиш спица на чадъра - на боклука и купуваш нов. Нова химикалка, нов чорапогащник! Даже телевизорът ти, като се скапе, предпочиташ нов да си купиш, вместо да го мъкнеш по сервизи.

Единствено с правителството, кой знае защо, правим изключение. Ето сега пак се говори и пише за ремонт на кабинета!

Абе, ей, хора! Ние европейци ли сме или к'во? Какъв ремонт?! Не е ли по-добре - на боклука и направо нов кабинет?