Локомотивът изведнъж намали скорост и спря така внезапно, сякаш е дошъл краят на света. Мнозина от пътниците влязоха в странни нерегламентирани контакти, преплитайки ръце и тела в претъпканата композиция. От луксозно дипломатическо куфарче се посипаха луканки и наденички, една плетена кошница падна върху главата на Илияна Йотова, из купето се затъркаляха зрели домати.

- Що за безобразие! - извика евродепутатката. - Прическата ми стана на нищо. Вигенин, направи нещо!

- Тия са по-зле и от нашето БДЖ! - възмути се Метин Казак.

- Кой знае кой циганин кара влака! - скочи Димитър Стоянов от "Атака" и тръгна да иска дисциплинарно уволнение на началник-влака.

- Чакайте, чакайте, така не може! - обади се Атанас Папаризов. - Ще изберем контактна група с участието на двама от ПЕС, двама гербери и по един от ДПС и "Атака".

- Да бе, и докато гласуваме, влакът ще ни отсвири, царство ни небесно! - проплака европеистът Чуколов. - Аз предлагам да нападнем!

- А защо не се евакуираме? - обади се Филиз Хюсменова. - Може отнякъде да изтича газ...

- Този влак е с метан! - пошегува се Вигенин. - От опита си в агенция "Митници" знам, че каквото и да се е случило, най-добре е да запазим самообладание. И всеки да си провери документите.

Когато въпросната контактна група стигна до средата на композицията, с ужас установи, че отсрещният вагон стърчи над висока пропаст и истинско чудо бе, че още не е паднал. Отвсякъде пищяха уплашени хора, имаше неколцина ранени, но жертви - слава Богу! - нямаше. Началникът на влака погледна групата български депутати, стигнали с мъка до мястото на инцидента.

- Вие от аварийната бригада ли сте? - попита той.

- Не, аз съм от "Отворено общество" - възрази обиден Николай Младенов, бивш костовист, бивш седесар, понастоящем евродепутат от "Герб".

- Виждам, че сте отворен! Трябва да вдигнем контактната мрежа. Кой може да помогне? Вие?

- Аз... мога да се помоля! - прекръсти се Славчо Бинев.

- Опазил ни Господ, дано не се стига до там...

- Да ви донеса кафенце или минерална вода? - изчурулика Биляна Раева. - Аз съм работила в европейските структури, имам богат опит и с френския...

- Френския си го запазете за после, трябват ми електроженисти! Вие, госпожо, какво умеете?

- Аз ли? - вдигна големите си красиви очи Филиз Хюсменова. - Аз съм шеф на комитета за профилактика на СПИН и болести, предавани по полов път.

- А бе, к'ви са тия евродепутати бе, няма ли един с нормална професия? - видя се в чудо железничарят. - Ей, ти, младежо, какво умееш?

- Шише праим, джам праим! - похвали се Метин Казак.

- Дигай това железо - изкомандва началник-влака, - инак след малко, вместо в Европарламента в Страсбург ще сте долу в пропастта.

Само при мисълта, че ще си идат млади-зелени, преди още да са взели първа евродепутатска заплата, осемнайсет родни парламентаристи се хванаха дружно и с титанични сили, в пълен синхрон и консенсус, вдигнаха тежката контактна мрежа. После с няколко щанги подпряха дерайлиралия вагон и с мощно и отривисто "Ай-руп!" го преместиха обратно върху стоманените релси.

Чудото стана. Влакът наду свирка и потегли, а групата български евродепутати надигаха един подир друг дамаджана, пълна с домашна гроздова без акциз, и пееха с продрано гърло: "Щом намажа релсите със грес, спира бързият експрес. И тогава с пистолет в ръка сбирам златото в торба..."

Така е, помисли си Спилбърг, случаен пасажер във влака на обречените да бъдат богати. Когато човек знае към какво се стреми и силно го желае, много по-лесно го постига.