"Благодарим ти, Кате! България винаги е имала големи спортисти, но ти си най-голямата!" "Кате, ти ме запали за биатлона, поклон пред теб!" "Успех, Кате! Само здраве и успехи!" "Станете на крака и дано да остане в биатлона, защото има какво да даде на прохождащите биатлонисти."

Това са само част от мненията във форумите след новината, че единствената ни олимпийска шампионка от зимни игри Екатерина Дафовска слага край на кариерата си. И всички са в този дух.

Екатерина Дафовска си тръгва от биатлона и с това една епоха в този спорт приключва. Дребничката спортистка от Чепеларе се оттегли така, както жънеше и своите успехи - без излишна показност, без шумотевица, фанфари и наздравици. Катя скромно съобщи, че спира активна състезателна дейност, и не пожела да прави от това сензация. Не искаше грандиозни тържества, въпреки че е един от малцината родни спортисти, които заслужават подобни почести.

Макар че Катя съобщи официално решението си тази седмица, това не бе възприето като новина. От година се знае, че златната медалистка от игрите в Нагано '98 няма да може да се възстанови от операцията и ще последва логичният завършек. Миналото лято тя пътува до Германия, където бе приета в клиниката на д-р Йончев.

"Искаше ми се да се състезавам поне още една година. Възстановяването обаче не бе успешно. Отлагах няколко месеца началото на активния тренировъчен процес, но в крайна сметка разбрах, че съм приключила за големия спорт", споделя Дафовска. Тя тренира със силни болки в рамото повече от три години, преди да се реши на операцията. Стоически стискаше зъби, въпреки че контузената ръка е точно тази, с която чепеларката държи пушката и стреля.

"Знаех, че операцията може да ме оправи, но може да означава и край на кариерата ми - спомня си Дафовска. - Получи се второто, но не съжалявам. Явно е трябвало да стане така."

На тържеството по повод края на сезона, на което официално бе обявено оттеглянето й, Катя отново бе сдържана и не искаше да се набива на очи. Биатлонистката, която освен олимпийска титла има и 5 победи и 9 призови места за Световната купа, два бронзови медала от световни първенства и две европейски титли, никога не е страдала от звездомания. Катя е винаги усмихната, но без излишно лустро и поза за пред камерите. Няма да я видите нацупена, никога не се оплаква. Мнозина го отдават на факта, че е планинско чедо и стои здраво стъпила на земята.

"Биатлонът ми донесе страшно много щастливи мигове. Сега, когато слагам край на кариерата си, дори ми е трудно да отделя най-хубавите преживявания. Неповторим миг със сигурност бе, когато чух българския химн от почетната стълбичка в Нагано. Едва вечерта, по време на официалното награждаване, осъзнах какво се е случило. Преди това всичко бе като сън. Идваха хора, поздравяваха ме, а аз се чувствах безкрайно уморена от дългото състезание", спомня си Дафовска.

Твърди, че е голяма късметлийка, въпреки че само тя си знае, какво са й стрували успехите.

"Всеки човек има своя голям миг. Моят беше в Нагано. И след това имах успехи, но този медал не мога да сравня с нищо друго", твърди Дафовска.

Единственото нещо, за което чепеларката съжалява, е пропуснатият шанс да спечели световната купа през 2003 г. Дълго време тя бе лидер, беше във фантастична форма и всички я сочеха като фаворит за спечелване на Кристалния глобус. В края на сезона обаче Катя "свърши горивото" и пропусна тази уникална възможност. "Направихме много грешки, но ги разбрахме едва когато всичко бе приключило. Трябваше да се съхраня дори от медийното внимание и да се концентрирам само върху стартовете. Не мога да коря хората от щаба за това, защото подобно нещо не се бе случвало на друга българска биатлонистка и просто не знаехме как да действаме", коментира Дафовска.

Тогава тя завърши 4-та за Световната купа, което също е грандиозен успех. Дълги години на всички в родния биатлон ще им тежи, че Катя бе толкова близо до нов исторически триумф в този спорт. Още повече че в следващите години едва ли ще има друга българка, която да е дори близо до подобен успех.

"Животът е низ от подеми и падове. Смело мога да кажа, че падовете при мен бяха много по-малко от подемите или поне не ги помня", усмихва се голямата шампионка.

И в личния живот на Катя е така. Веднага след олимпийските игри в Нагано тя се омъжи за лекоатлета Светлин. Роди им се момченце - Мартин. През 2002-ра обаче настъпва криза в отношенията между двамата. Това се отразява на представянето на звездата на олимпийските игри в Солт Лейк Сити`02. Психическата устойчивост е изключително важна за всеки спортист и това в най-голяма степен важи за биатлонистите. В Солт Лейк Сити Екатерина се чувства малко разколебана и поради факта, че нещата в семейството й не вървят по мед и масло. Вероятно и това бе една от причините Дафовска да не успее да вземе медал, въпреки че отново беше в отлична форма, а вече имаше натрупан и безценен опит. Според близки на биатлонистката Светлин я ревнувал от постиженията, известността, дори от любовта на хората. След развода Катя заживя с бившия биатлонист Николай Василев. Той също е преживял един неуспешен брак. Сега Николай обгражда с любов и уважение Катя. В последните й години в биатлона той бе неотлъчно до нея, а когато тя реши да стартира собствен бизнес, Ники бе човекът, който пръв се отзова. За една година двамата построиха хотел на пъпа на Пампорово. Мястото бе подарено на Катя от общината заради олимпийската й титла. Сега точно срещу емблематичния "Перелик", на острите скали се е извисил хотел "Дафовска", а Катето мечтае до няколко години той да е известен поне колкото съседа си.

"Рискуваме доста, защото взехме големи кредити за строежа. Друг начин няма. Времето ще покаже дали ще се справим. Сега работим от сутрин до вечер, новата дейност ни погълна напълно", коментира чепеларката. Хотелът запълва напълно ежедневието на Катя, но това я прави щастлива, защото по този начин се адаптира по-бързо и безболезнено към новия си живот извън спорта.

"Ако нямах някакво занимание, сигурно биатлонът щеще да ми липсва страшно много. Сега нямам време да мисля за него, а и се чувствах толкова изморена, че нямам сили да направя и един крос", споделя Катя.

Когато потръгнат нещата с хотела, олимпийската шампионка иска отново да се занимава активно с любимия си спорт, но вече като ръководител. Блазни я и треньорската дейност и твърди, че иска да научи на куп неща малките биатлонисти от Чепеларе.

"Знам, че моето място е в биатлона. От това нещо разбирам най-много и затова не искам да говоря за отказване, а просто за край на активната състезателна дейност", добавя най-известната спортистка на Родопите.

На въпроса какво й е отнел биатлонът Катя дълго мисли и не може да се сети за нещо конкретно, за което да съжалява. "Спортът на такова високо ниво уврежда здравето на много състезатели. Аз имах късмет и в това. Е, вярно, отказах се принудително заради контузия, но това стана в края на моята кариера", споделя Катя.

Спокойна и улегнала. Така изглежда и днес шампионката от Нагано, която преди 9 години не трепна пред мишените. Чепеларката не се тревожи, че кредиторите я чакат, че се задават безснежни зими и че вече не може да разчита на държавната заплата. Защото Катето е уникален боец, тя е най-скромният и ведър български шампион, тя е едно явление, което ще остави още дълги години диря в родния спорт.