Популярното шосейно колоездене владее от десетки години летните тв спектакли. Италия, Франция, Испания и особено от седмица насам Германия обаче са разтърсени от разкритията за системна злоупотреба с допинг на Берт Дитц - бивш член на най-мощния тим на континента "Дойче Телеком". Този отбор диктуваше през 90-те години на ХХ век най-престижното колосъстезание "Тур дьо Франс" чрез Бярне Рийс, Ян Улрих, Ерик Цабел, Бьорн Алдаг.
След изповедта на Дитц пред тв канала ARD последваха очакваните признания на съотборниците му Алдаг, Цабел и Удо Бьолц. На пресконференция в Бон доскорошният цар на финалните спринтове Цабел заяви през сълзи: "Простете ми емоциите, но като гледам с какъв чист детски ентусиазъм моят син и другарчетата му изучават тънкостите на нашия спорт, не мога повече да мълча. Поне те да не паднат в пропастта, от която ние искаме да излезем". Таченият заради своята сърдечност берлинчанин обясни подробно как, къде и защо си е инжектирал системно ЕПО (еритропоетин). Този т.нар. "кръвен допинг" до 2001 г. бе неоткриваем с ординарните тестове.
"Сълзите на Цабел не могат да измият лъжите, лицемерието и алчността на функционерите на федерацията, представящи медалистите за герои и национални любимци", нападна обаче известният спортен медик проф. Франке. Той от години е враг на "поощрителите и плащачи на допинг сеансите, наречени спонсори".
"Радвахме се, когато носеше жълтата фланелка на лидер, а сега ругаем и плюем Дитц и ЕПО действителността. Не сме прави - това са днешните гладиатори, робите на спонсорите. Ако не победят, няма пари. А без пари няма спорт!", написа като антитеза влиятелният "Франкфуртер Алгемайне".
"ЕПО беше част от нашето всекидневие. Не го търсеха, защото бе неоткриваем. Само аз си знам каква тежка съдба носят на плещите си моите колеги. Сега искате да ми вземете титлата от "Тур дьо Франс `96" - жълтата фланелка е в един кашон в гаража. Но не можете да изличите спортното ми минало, което ме оформи като гражданин", проплака и датчанинът Рийс.
Само двама от "Дойче Телеком" - Йенс Хепнер и Ян Улрих, отказват да говорят. За родения в Рощок талант №1 на бившата ГДР Улрих това постепенно става фатално. В хода на разследванията на "операция Пуерто", свързана с разкритията около тайната лаборатория на допинг кръстника в Испания д-р Фуентес, той даде клетва, че никога в живота си не е имал контакт с допинг. Сега се разбра обаче, че Ян е прибрал сериозна 7-цифрена сума през последното си състезателно лято за това, че е останал "чист".
"Ако трябва да върне парите, той ще банкрутира", съобщава "Берлинер Моргенпост".
Вътрешният министър на Германия Шойбле, отговарящ и за спорта, е възмутен от "нахалството след толкова лъжи и то цели 10 години, да се говори изобщо за амнистия". Той ще внесе и допълнения в проектозакона за забрана на допинг. Очаква се до средата на юли той да мине през Бундестага, защото след сензационното признание на д-р Хубер, уволнен от клиниката във Фрайбург, "чумата допинг се пренесе във всички спортове". Самият Хубер признава, че е давал допинг на колоездачи аматьори. Впрочем той е бил лекар на олимпийските отбори по алпийски ски, колоездене и... шеф на антидопинговата комисия към националните отбори за инвалиди.
А проф. Франке си остава недоволен, защото главните виновници са се покрили. Той смята, че цялата олимпиада в Пекин е в опасност, ако политиците и бюрократите от спортните федерации не се хванат здраво, за да намерят изход от патовата ситуация. Франке напомня и че "в атлетиката има неподобрени съмнителни рекорди", не премълчава вдигането на тежести и, разбира се, плуването. В Хамбург вече върви заседание на водещи спортни организации за това как да се санкционират или дали изобщо може да се санкционират постижения и рекорди при липса на правила в момента на поставянето им. Най-шумна е полемиката около 4-те "брадати" рекорда в атлетиката - на Марита Кох (47,60 сек на 400 м от 1985 г.), на Юрген Шулт и Габриела Райнш в мятането на диск (съответно 74,08 м от 1986 г. и 76,80 м от 1988 г.) и на женската щафета 4 по 100 м (41,37 сек. от 1985 г.). Новите антидопингови правила обаче бяха въведени чак след 1994 г.
По повод исканията титлите на Рийс и Улрих от "Тур дьо Франс" да бъдат отнети шефът на международния колоездачен съюз Пат Макуейд заяви: "Юридически погледнато, 8-годишната давност е изтекла и е смешно да се говори за анулиране на тези победи."