Реших и аз да се запиша в някакъв клуб. Кой в голф клуб, кой в тенис клуб, кой при маркосъбирачите, само аз никъде. И понеже съм хитър, проучих кое как е и си избрах клуба на корумпираните.
Похлопах на скъпата му врата, отвориха.
- Така и така - казах, като се мъчех да звуча корумпирано, - вярно ли е, че представителите на определени кръгове у нас са се обединили в клуб на корумпираните?
- Да, драги сънароднико, вярно е. Корумпираните се обединихме, за да опазим от развращаване народа. Само който е в клуба на корумпираните, може да е корумпиран!
- Това напълно ме устройва. Какво точно правите в този клуб?
- Получаваме подкупи.
- Звучи напредничаво. Как става членството във вашия клуб?
- Всички корумпирани са добре дошли, да заповядат при нас, плащат минимален членски внос, нещо там 10-20 хиляди евро, и това е, никакви формалности, никакви задкулисни игри, защото работа е нужна сега, работа, а не задкулисни игри!
И това ми хареса. Потърсих още яснота:
- Сдружавайки се в "Клуб на корумпираните", корумпираните какво получават?
- От членския внос ние внасяме всеки месец съответните проценти за здравно осигуряване, за пенсия, за преквалификация и всичко там, както си е според Кодекса на труда.
- Кодекса на труда? - усъмних се. - Не трябва ли да е според Наказателния кодекс?
- Вижте, корупцията у нас вече си извоюва статут на професия. Ние улесняваме професионалната реализация на нашите членове - като са събрани на едно място, даващите подкуп знаят къде да търсят получаващите подкуп, за да им дадат подкупа, знаят към кого точно да се обърнат за всеки конкретен случай, а не ти дадеш подкуп за лиценз, пък получиш 3 ТИР-а контрабандни цигари, както неведнъж се е случвало досега. Но сега вече има яснота, прозрачност, заобленост, тъй че - на работа!
- Готово! - усмихнах се. - Приемайте ме!
- С удоволствие, но колко жалко, няма места. Можем да ви препоръчаме клуба на даващите подкупи, там места има.
И затвориха скъпата врата.
Весело, тъжно...
Е, малко напомня Тери Пратчет, но то и животът ни е такъв...