Железен е контролът над хранителните продукти и огромни грижи се полагат за здравето на трудещите се. Вчера например седнахме с един Митко да ударим по чашка с прясна салатка в уютна кръчмица до гарата и по едно време гледаме - устните и на двама ни оцветени в светлосиньо, а зъбите - тъмносини!

Отидохме при собственика и му викаме:

- К'ва салата си ни сложил, бе, та за половин час време станахме на реклама за боите "Леко"?

А оня нервничи, носи папки, разлиства ги, сочи подписи и печати:

- При мене всички продукти са утвърдени и проверени от органите и са абсолютно здравословни! За всичко имам документ!

И вади подпечатани хартии, размахва ги пред очите ни, такъв един огорчен и обиден от недоверието ни. Изобщо много убедителен. Но вгледа ли се човек в ръцете му - ще ахне! Щото и двете с по седем пръста!

Отидохме при този, дето е произвел марулите, от които ни забъркаха салатата. Значи огромна зеленчукова градина. Докъдето окото стига - марули. А сред марулите - производителят. Гол до кръста, яхнал трактор, засмян и пасторален.

- Тук се работи по марулосистемата Байер - Джонсън - Льо Кок! Нищо извън агротехническата схема не се влага в марулодобива. А схемата е узаконена и в Брюксел, и в ООН, и в Арабската лига, и в "Джапан марул каунсъл"! Ето ви и личният ми уърлдсертификат! Вижте подписите, вижте печатите, вижте справките! Всичко е ажур!

Така ни вика, подава подпечатаната хартия и се почесва по косматите земеделски гърди. Чеше се той, а на нас очите ни ще изпаднат от удивление - ми той с хриле!? Пърхат, пърхат... Сом, изваден на сухо!

Втурнахме се към българския клон на службата, дето издава уърлдсертификатите.

- О, при нас контролът е на много високо равнище! - гордо заговори шефът на службата. - Ние наблюдаваме салатопродуктите според изискванията на Европейската конвенция за репичките и Базелския марулен кодекс! Вижте колко строго е описано всичко!

И тръгна да измъкне от библиотеката томчето с параметрите. Тръгна, а ние едва не припаднахме от изумление - ми той се движи с подскоци! Като кенгуру! И на корема му джоб!? Пак като на кенгуру! Само дето оттам не подава глава малко кенгурче, а са защипани химикалки, съвсем като горен джоб на сако на председател на ТКЗС.

- Много е удобно! - смее се началството, щото забелязва стъписването ни. - Държа си тук джиесеми, приборите за бръснене, четки за зъби, чорапи за смяна... Комфорт!

Прибрах се вечерта, разказвам на жена ми за случилото се, а тя ми вика:

- Виж к'во, здраво се контролират вече всички, дето произвеждат хранителни продукти! Не напразно шефката на брюкселската комисия, дето се грижи за потребителите, е наше момиче! И мръдни малко настрана! Пак си стъпил на опашката ми!

Постоянно я настъпвам по опашката. Това е, щото съм късоглед с третото око.

Наистина безобразие! Кога най-после ще я ратифицират тая Дюселдорфска конвенция за триоките!?