Покрай активизирането на пролетните алергии страдат и астматиците. У нас болните от бронхиална астма са около 500 000 души. 10-15% от децата страдат от тази болест.

Астмата се дължи на възпаление на лигавицата на бронхите, което има алергичен характер. Пряка причина за възпалението са повечето алергени.

Има 3 групи причини, предизвикващи бронхиална астма. В първата са наследствеността и заобикалящата среда. Във втората - алергените, предизвикващи алергично възпаление в бронхите.

Третата е от фактори, които могат да предизвикат пристъп на задушаване или обостряне на астмата. Те се наричат "отключващи" и могат да доведат до т. нар. астматичен статус. Той е опасен за живота и се изразява в тежки пристъпи на задушаване, които не минават дори след часове. Характеризира се и с интензивно дишане, хрипове, тахикардия, повишено кръвно, възбуда, която се редува с апатия. При липса на лечение може да доведе до кома.

При всеки болен факторите, които могат да доведат до астматичен пристъп, са индивидуални. Но най-често срещаните "отключващи" фактори са няколко:



- Вирусни и бактериални инфекции.

Острите зарази са причина за изостряне на астмата у 85% от децата и 44% от възрастните. Мощен фактор за обостряне е и грипът - в 70% от случаите.



- Силно ароматни вещества, дим, прах и аерозоли.

Те могат да попаднат в бронхите при вдишване и острият пристъп на астма в такъв случай е неизбежен. Мирисът на бои, димът при горене на дърва или цигареният дим също могат да предизвикат остри бронхоспазми.



- Физическо натоварване.

От астма на физическото натоварване страдат 70% от възрастните и 90% от децата с това заболяване.



- Студен въздух, природни и климатични условия.

Всички резки промени във времето или температурата могат да доведат остър пристъп. Повишението на влажността на въздуха или обратно - много ниската влажност - също.



- Стрес, психическо натоварване, ендокринни фактори.

Силните емоции - смях, плач - могат да предизвикат пристъп на задушаване. Още по-неблагоприятни са хроничните стресови ситуации, продължителното психично и емоционално натоварване, засилените тревожни и депресивни състояния. През пубертета у 43% от болните симптомите се изострят, а при 17% от случаите настъпва спонтанно подобряване на състоянието.



- Хранителни добавки.

Някои консерванти, стабилизатори и оцветители могат да предизвикат обостряне на астмата. 3% от алергиите са на хранителна основа. Непоносимост към риба и кокоши яйца се проявява при 30%, към пилешко месо - 14%, към цитруси - 26%.



- Професионални фактори.

Опасност от изостряне на симптомите на астма има при работещите в дървообработващата, металообработващата, хлебопекарната промишленост, в производството на кафе, миещи препарати, каучук, пластмаси, оцветители, както и при библиотекари, животновъди, ветеринари и др.



- Лекарствени препарати.

Около 20% от астматиците получават някакъв вид реакции при прием на медикаменти. Често лекарствената алергия, причиняваща астма, е професионално заболяване при медсестри и работещи във фармацевтичната промишленост. Понякога обаче този вид алергия се развива в следствие на някакво лечение. При страдащите от лекарствена алергия се проявява чувствителност към пеницилин в 58,7% от случаите, към стрептомицин - в 14,9%, при тетрациклин - при 4,3%. 5 - 20% от астматиците имат повишена чувствителност към аспирин.



- Алергените и бронхиалната астма.

Класически пример е изострянето на астма след контакт с полени. От такъв тип астма страдат 15% от всички болни. 85% от случаите на алергична астма се дължат на домашен прах. Чувствителност може да има и към хлебарки, пера, библиотечен прах, епидермални алергени.



- Инфекциозно-алергична бронхиална астма

Има връзка между бронхиалната астма и острите хронични заболявания на респираторния апарат. Известни са няколкостотин щама на различни микроби, които могат да населяват дихателните пътища и да причинят астма.