Danain,
нямам намерение да откликвам на логиката ти, но и не бих желал да останеш с впечатлението, че тя е единствено вярна и задължаваща-да накара другите да я приемат като такава.Ангажирането ми в размяна на мнение по тези въпроси, е продиктувано от желанието ми да те накара да си дадеш сметка, че проблемите в този регион никога не са еднопосочни.
Историята?Ах, Danain, не ме разсмивай.Дори ти, който имаш претенциите да я познаваш, се отнасяш с пренебрежение към нейното независимо тълкуване. Как би могъл да говориш за историята на този конфликт, без да засегнеш съвкупността от причини, които го породиха!?Аз не очаквам да постигнем съгласие по този въпрос, но и не се опитвай да правиш ревизия на историята. Виждаш сам какви са последиците в момента от такъв подход.
---
Ето ти сега една друга гледна точка, на която очаквам да получа този път твоето компетентно мнение на историк.Касае се за причините за обстрела на израелските заселища от Голанските възвишения.
Те водят своето начало още от подписването на Конвенцията за примирие от 1949г., която предвижда създаването на демилитаризирана зона м/у двете държави.Точен ли съм дотук?
Положението там започва драматично да се влошава, когато израелците постепенно започват да завземат части от тази зона, населени предимно от палестинци и араби, което де факто е открито нарушение на договора, подписан под егидата на ООН.Хората, живеещи в тази демилитаризирана зона, са прогонвани от техните домове и селища.Тогава Съветът за сигурност застави Израел да остави намира месните жители, но той отказа да се подчини.Тези действия продължават до пълното присвояване на всички селища и реализиране на предявените претенции от страна на Израел да обработва земята в тези територии.В същото време изгонените палестинци наблюдаваха от височините как израелските пришълци се разполагат с тяхната собственост, принадлежаща им от векове.Явно, че изгонването на палестинците и арабите от тези земи с всички средства е било целенасочена израелска политика за осъществяване на пълен контрол над тези територии. Въпреки порицанията на международната общност, отправяни към Израел, той се чувстваше победител, защото ООН не бе способна да се противопостави на израелската окупация и претенциите му за контрол на тези територии. Същевременно ООН изразяваше доверие към Сирия за нейното въздържане.
Търпението на сирийците не бе безгранично.Те започват да обстрелват от Голан завзетите от евреите територии, винаги, когато израелски заселници, подкрепяни често от армията, навлизат в тях.В отговор на опитите да се противопостави на израелските предизвикателства, Сирия бе подлагана на въздушни наказателни удари.
Трябва да се отбележи, че обстрелванията от Голанските възвишения са откъслечни и доста символични.Дори болшинството политици и историци, съвременници на тези събития считат, че израелските въздушни удари до голяма степен са причината за тези сирийски набези.
Изследвайки по-внимателно периода от 1949-1967 ще стинем до заключението, че класическия образ на Израел като невинна жертва на сирийския обстрел от Голанските възвишения е чиста проба исторически ревизионизъм.Ако някои от сирийските удари действително са засегнали цивилни или военни, то те са се ограничавали само в обсега на демилитаризираната зона.
Изключително важно е да се отбележи, че не съществува нито една резолюция от страна на Съвета за сигурност през този период, заклеймяваща Сирия в агресия с/у Израел.Нито едно вето, което да възпрепятства гласуването й.Противно на това има 4 резолюции, които осъждат Израел.Всички наблюдатели са единодушни, че в сирийско-израелския конфликт основната отговорност за създалата се обстановка трябва да бъде поета от Израел.Ако, разбира се, те желаят да настъпят истински промени в Бл.Изток.
---
Провежданите набези от палестински командоси, подкрепяни от Сирия, имат по-сериозен характер непосредствено след преврата в Дамаск през февруари 1966г.Тогава политическият дискурс “народна война”за освобождението на Палестина” набира скорост.Всъщност основната причина за сирийската подкрепа за палестинските партизани изглежда по-опростена като следствие на противоречията м/у Израел и Сирия относно това кой има правото да обработва земята там.Самата подкрепа се ограничава с действия в окупираната от израелците демилитаризирана зона.
Естествено палестинците имат истински претенции да се противопоставят на Израел.Освен всичко това Израел пренебрегва резолюция 194 (приета през декември1948) на Общото събрание на ООН, според която се дава право на палестинците да се завърнат по домовете си или ако предпочетат да получат компенсации за загубеното им имущество.Отказът на Израел да се съобрази с отправените към него препоръки е една от основните причини да бъде създадена в последствие ООП.
Заплахата за Израел от страна на Сирия и нейното сътрудничество с изгонените от демилитаризираната зона палестинци има по-скоро въображаем характер.Тя обаче се поддържа дори по време войната през 1967.
Трябвало е да изминат няколко дни от нейното начало преди да бъде взето решение да бъде атакувана Сирия.По-скоро може да се твърди, че това е лично решение на М.Даян.В своите мемоари И. Рабин споделя, че не разбира причината, поради която Даян е решил да атакува Сирия.От своя страна Е.Вайсман, няколко години по-късно задава многозначително въпроса: “Ако сирийците действително ни заплашваха, защо чакахме 3 дни преди да ги атакуваме?”...Изглежда, както с Египет, така и със Сирия, израелските радари не са засекли никаква летяща цел.Само една точка е пулсирала в техните екрани-сърцебиенето на Моше Даян.
Казвай сега, Danain, какво пише по този въпрос истинската история.