Характерно за България е, че почти всеки шумен съдебен процес рано или късно стига до етап, в който се заговаря за пари. Не заради доказани корупционни практики, а заради доказано неумение на обвинението да стигне до осъдителна присъда. Ако няма и арест, имиджът на прокуратурата съвсем олеква. Когато пък се заговори за парична гаранция, нагласата вече е за пореден провален процес. Какво всъщност се крие зад мярката за неотклонение "парична гаранция" и как се определя сумата, която трябва да плати обвиняем по дело за милиони? Платена свобода или неизбежен момент от тежките дела е освобождаването под гаранция? Какво става с парите, които все пак биват плащани от обвиняемите?

По закон на всеки обвиняем може да се наложи парична гаранция. Тя



може да бъде както пари, така и в други ценности,



като ценни книжа например. Естествено, банкнотите най-често влизат в употреба. Определянето на сумата е ключовият момент, а до него съдията стига, след като прецени безброй обстоятелства.

Безспорният образец за подобен казус в момента е делото "Топлофикация" и 20-те хиляди лева гаранция, срещу които бившият й шеф Валентин Димитров вече е на свобода.

Гаранцията бе наложена от съдия Емилия Колева от Софийския градски съд и бе потвърдена от апелативните съдии. Колева обяснява, че размерът на една гаранция се определя след много внимателно прецизиране на различни фактори и съотнасянето им към делото. Най-голям проблем били доказателствата за имущественото състояние на обвиняемия, които имат сериозно отношение към определянето на гаранцията. "Обикновено по делата няма доказателства за това. Това е недостатък на събиране на доказателства от прокуратурата. Когато поддържат искане за задържане под стража, те не могат да изключват, че ще бъде определена парична гаранция", напомня съдия Емилия Колева. По този начин прокурорите не само са недоволни, когато определената мярка не е арест, а гаранция, но и като не са събрали доказателства за имуществото на обвиняемия, те предопределят и по-малката сума.

Преценката за размера се базира още и на



степента на обществена опасност на престъплението



- колкото е по-висока, толкова по-висока може да е и гаранцията. Сумата зависи и от престъплението. Ако то има конкретен финансов размер - измами, пране на пари и т.н., това е критерий и за гаранцията. Колкото по-несъмнена е вината на обвиняемия, толкова по-висока е гаранцията, която му се налага. Ако пък става дума за лице, за което се знае, че системно извършва престъпление, това задължително качва гаранцията.

Любим трик на адвокатите е, когато защитават клиентите си и се опитват да променят мярката им в парична гаранция, да вадят доказателства за болни родители, новородени деца, безработни съпруги и т.н. По закон е допустимо и намаляване на размера на гаранцията, което обаче е изключение. Налага се, когато на обвиняемия например предстои тежка операция, която рефлектира на имущественото му състояние.

Магистратите са категорични, че гаранцията трябва така да се преценява, че да бъде изпълнима. "Няма смисъл от гаранция, която не може да се изпълни, защото това означава лицето пак да бъде задържано", подчерта съдия Колева. По думите й обаче гаранцията все пак трябва да бъде достатъчно висока, за да притесни по някакъв начин лицето, на което е наложена. "Гаранцията трябва да бъде събрана с усилие, а не да се извади от джоба", казва тя.

В съдебната практика в България налаганата минимална гаранция е около 100 лева.



Има и един рекорден случай от 100 000 лева.



Той е от септември 2005 г., когато с недекларирани 400 000 евро на летището във Варна беше задържан руснакът Алексей Василев.

За по-сериозни престъпления по дела за убийства, банкови, стопански дела и др. обикновено се налага гаранция между 4 и 5 хил. лева. За по-тежките случаи размерът нараства до 15 000 лева. Често налаганите гаранции за престъпления, свързани с употреба и разпространение на наркотици, са от 1000 до 2000 лв.

По-високите размери на гаранции у нас по известни дела варират между 10 и 20 хил. лв. Срещу 15 000 лева бе освободен Николай Методиев - Пилето. Шумната акция на МВР срещу торент тракерите приключи с парична гаранция от 10 000 лева за собственика на arenabg.com Елиан Гешев. Преди да бъде пратен в затвора пък, чалга певецът Кондьо бе платил 20 000. Само срещу 3000 по-малко, за да гледа детето си, бе освободена Мая Стоилова, която е обвиняема по делото "Топлофикация".

Един от най-любопитните случаи у нас е свързан с делата срещу бившия шеф на НСС, а сега депутат от ДСБ Атанас Атанасов. През 2004 г. му бяха наложени парични гаранции по две дела. Съдът беше определил гаранция от 10 000 лева по делото за подслушвателните устройства в дома на бившия главен прокурор Никола Филчев и още 10 000 лева по делото за длъжностно престъпление. Атанасов обяви, че не може да я плати, обжалва и сумата бе намалена на... 9500 лв.

Първоначална гаранция от 50 000 лева бе наложена и на банкера Венци Йосифов през 2003 г., когато срещу него тръгна дело заради давани кредити от Първа частна банка. Той обаче отказа да плати и сумата бе намалена на 20 000.

За случая с Валентин Димитров съдия Колева е убедена в правотата на решението както за промяната на мярката, така и за нейния размер. "Имаше много доказателства за принудителни мерки по отношение имуществото на Димитров - запор на сметки, възбрана на имоти и всичко установено като имущество беше обезпечено. Нелогично е да се твърди, че има пари по сметката, при положение че са запорирани. Докато делото не приключи, той тези пари ги няма", категорична е Емилия Колева.

Тя обаче призна, че наложеният размер на гаранцията на Валентин Димитров не е бил взет без спорове. "Тръгнахме от 40 000 лева гаранция заради високия размер на сумите, които са предмет на престъплението", обясни Колева. Крайното решение за двойно по-малкия размер обаче дошло след консултации и становища с други съдии.



"20 000 лв. е висока гаранция за съдебната практика у нас.



Преценката е въпрос на вътрешно убеждение на съдията докладчик. Това пък се преценява от горната инстанция, където са трима съдии", обясни причините за решението Колева. Освен това обаче за размера на гаранцията в конкретния случай роля изиграло и друго обстоятелство.

"В заседанието защитата е много силна, а специално Димитров говори много убедително. Словоохотлив е и нещата, които казва, не са нелогични, а съвсем човешки", признава тя за разказите на Димитров за престоя му в ареста и семейството му. Според нея обаче промяната на мярката в по-лека не бива да се приема като предпоставка за оправдателна присъда. Работата на прокуратурата особено по обвинението за укриване на данъци била добре свършена и може да се предположи, че по него ще има осъдителна присъда. Емилия Колева обаче не се нае с категорична прогноза за изхода от делото.

Проблем създавал и фактът, че се касае за пране на пари, което е трудно доказуемо престъпление. Освен това защитата на Димитров твърдяла, че ще извади доказателства, с които ще се оправдаят въпросните 12 млн. в сметките и сейфовете на Димитров. Според обвинението за тях той трябва да плати 1.5 млн. лева данъци. Относно притесненията на прокуратурата, че ексшефът на "Топлофикация" може да извърши ново престъпление, съдия Колева обясни, че всеки документ, който идва от обвиняемия оттук нататък, може да бъде проверяван за достоверност.

"От друга страна, за толкова много месеци (близо година - бел. а.)прокуратурата е имала достатъчно време да изгради здрава обвинителна теза", добави Емилия Колева.





------------------------------------------

ПРАВОМОЩИЯ

Освен съдиите НПК дава правомощия и на досъдебното производство да налага парични гаранции. Практиката за дознателите е, когато повдигнат обвинение, да наложат мярка за неотклонение "подписка". В случаи, когато обвиняемият е опасен, дознателят сигнализира прокурора, който прави искане за по-тежка мярка за неотклонение.

По закон правомощията на прокурорите стигат дотам да налагат първите две по тежест мерки за неотклонение - "подписка" и "парична гаранция".

За да се наложат по-тежките мерки - "домашен арест" или "задържане под стража", прокурорът трябва да направи искане до съда, който взема решение по тези мерки.



----------------------------------

ПАРИТЕ

Към 31 май делата, които се разглеждат в най-големия съд у нас - Софийски градски съд (СГС), са над 42 000. В голяма част от тях се налагат парични гаранции.

"Гаранциите се събират в набирателна сметка за временно съхраняване на чужди средства. До края на едно дело това са чужди пари. Те са постоянно налични и не се оперира с никаква част от сумите", заяви главният счетоводител на СГС Соня Миткова. След приключване на дело с оправдателна присъда с решение на съдията се освобождава гаранцията и се връща на вносителя.

Когато има осъдителна присъда, гаранцията се конфискува и остава в бюджета на съдебната власт, като се придвижва по сметка на Висшия съдебен съвет. Всички лихви, начислени върху набирателните сметки, остават в бюджета на съдебната власт.

Соня Миткова уточни още, че в практиката имало и случаи, когато въпреки че гаранцията е освободена, тя не е била потърсена в задължителния срок. Тогава сумата отново отива в бюджета на съдебната власт.