В България полицаите са и богопомазани, но и ощетени едновременно. Получават не малко пари, пенсионират се при най-добри условия, нямат проблеми и не се редят на опашки в КАТ или паспортните служби, минават метър при нарушения на пътя, всички врати са им отворени, носят оръжие, могат да се държат безнаказано по начин, по който за всеки обикновен човек бихме казали, че е хулиганство. От друга страна, трябва да висят с часове по улиците, площадите или стадионите, по всяко време могат да бъдат викани на работа, извънредният им труд невинаги се възмездява, а и търпят обществения гняв.

Има обаче още една страна на това полицейско битие. И това е, че



имат нещо като полицейска Темида



Няма друга държава в ЕС, в която служителите на МВР да се разследват и съдят не по общия ред, а да минават през военни прокуратури и военни съдилища. Освен това при уволнение и недоволство от него полицаите ходят да се жалват не по общия ред, а направо пред Върховния административен съд. Защото почти всички ги водят като държавни служители от най-висш ранг.

Всъщност от години върви дебат, често гарниран и с много скандали, дали полицаите трябва да бъдат разследвани от военни следователи и прокурори и съответно съдени от военни съдии. През определен период от време се повдига този въпрос с аргументите, че не трябва да има специален режим за полицаите и останалите служители от МВР, че това е недемократично, не е прозрачно. Това е привилегия и не може да има безразборно смесване на армията, правото и полицията. Защитниците на статуквото изтъкват, че военните са безпристрастни и съдят по-бързо. И ако допреди година в МВР все още имаше някаква частична военизация и звания, то след новия устройствен закон за вътрешното министерство и пълната девоенизация въпросът стана пак актуален.

Общоизвестен е последният случай, заради който пак се повдигна въпросът защо полицейските действия трябва да се разследват от военна прокуратура. Става дума за инцидента между фоторепортер и полицаи по време на явяването на Маджо като свидетел в Съдебната палата. Военни магистрати скоростно оневиниха полицаите, обвинени в побой. А вътрешният министър се възползва от възможността патетично да застане на тяхна страна. Веднага изскача въпросът как се прави такава проверка на сравнително сложна ситуация за толкова кратко време?! Появиха се и правозащитници, които



поискаха закриване на военните



прокуратури и съдилища. С аргумент, че полицейското насилие е повсеместно и постоянно ненаказано. Че военните магистрати получават пагоните си и зависят поне по един или друг начин от военния министър, т.е. от изпълнителната власт, а това не е абсолютна независимост.

Едни от потърпевшите от изваждането на полицаите от подсъдност ще са военните следователи и прокурори. Те фактически ще останат почти без работа, защото обективно намаляха и делата срещу военните.

В същото време обаче има един солиден аргумент, който винаги е давал материал за размисъл дали все пак в сегашното статукво няма и някаква доза реализъм. И той е, че вече веднъж бе направен опит да се извадят служителите на МВР от подсъдността на военните магистрати. Този експеримент - "полицаите - в цивилен съд", а разследването им от цивилни следователи и прокурори вече е от 1993 г. По данни на военната прокуратура тогава на цивилните обвинители са изпратени неприключени 383 преписки и 285 дела. През юни 1995 г., когато подсъдността на делата срещу полицаи отново бе променена, военните прокурори си получили обратно половината от преписките и над 2/3 от делата. В Пловдив и Варна делът им е бил дори 97 %. Връщането продължило до 2001 г. и някои дела са прекратени по давност. Тези сложни цифри означават, че фактически много малко дори от старите дела са били приключени от цивилните. Още по-малко са образуваните тогава дела, а



присъдите по тях се броят на пръстите



на едната ръка. Обяснението по онова време е, че никой не иска да разследва и съди полицаите, защото всъщност това са колеги, с които непосредствено работят. Освен това възможността да се изнудват едни други с информация, която знаят, както и да се подслушват и следят взаимно си бе не само реална, но и на практика засичана в онези времена. И тогава, и сега професионалната омерта в тези среди е много, много силна.

Затова и винаги се е отчитало, че когато военните прокурори и следователи разследват, а пък военните съдии съдят полицаите,



то има поне някаква ефективност



Естествено, когато се заговаря за изваждане на полицаите от подсъдност, военните магистрати действат мълниеносно. Правят се съвещания, на които се отчита нарастване на полицейската престъпност, както и, разбира се, на ефективността на военните прокурори и съдии при наказването й. Последните години и месеци изобщо не правят изключение. Така съвсем наскоро на форум военният съд анализира и изкара като извод пак това - нарастване на престъпността сред служителите на МВР. Нещо повече, заговори се дори за появата на организиран бандитизъм в тези среди.

През последните години пак военната магистратура отчете и че най-много са престъпленията, свързани с полицейско насилие, и има силно завишаване на такива случаи с въвеждането на полицейското дознание с цел да бъдат принудени лицата да признаят извършени престъпления. Както и нарастване на дела срещу служители на МВР в резултат на употреба на алкохол, включително и шофиране. И за неизпълнение на законови задължения - за да се направи услуга някому, не се завежда заявителски материал, не се санкционират шофьори нарушители, осуетяват се оперативно-издирвателни мероприятия и т. н. Както и за немарливо изпълнение на задължения - бягства на арестанти или затворници. Обикновено в тези анализи се отбелязва и че една от причините за голяма част от противозаконните деяния е "неоправдано високото самочувствие на служители от МВР, породено от заеманите длъжности и



от чувството за безнаказаност"



Дори се отчита, че само за 2004 г. примерно са осъдени 369 служители на МВР - 73 офицери, 261 сержанти, 3-ма редници и 32-ма от гражданската администрация на вътрешното ведомство.

В същото време обаче са налични не малко дела в Страсбург, в които се съдържа изводът, че военната магистратура не е направила нищо или почти нищо за даден конкретен случай на полицейско насилие например. Освен това очевидно само с анализи, отчети, прогнози и заклинания не става. Най-малкото защото разследванията и присъдите над служители на МВР изобщо не нарастват с отчитаните темпове на повишаване на полицейската престъпност. Например дали осъдените миналата година могат да се сравняват с тези през 2004 г. Едва ли.

Факт е, че военните магистрати се занимават в момента само с престъпленията на служителите на МВР при или по повод службата им. Т.е. не работят по тези, които те вършат извън работа - като например причинени катастрофи, кражби и др. подобни. Но ако наистина искат да демонстрират ефективност, трябва да докажат, че наказват точно служебните престъпления - насилието, търговията с влияние, бездействието, вземането на подкуп и т.н.

Огромен проблем е и секретността при тези дела. Тайнственост, която е не само безполезна, но и много вредна. Защото остава усещането, че се случва нещо нередно, че се спасяват от разследване и съд виновни полицаи.

Важно е сега да се дискутира и да се реши



кой трябва да съди служителите на МВР



Нека цивилните съдилища да поемат тази си отговорност. А пък разследванията да се вършат от специални вътрешни отдели в системата на самото МВР, а не това да се възлага на колегите на съответните заподозрени.

Има и още един проблем. И че той е как почти всички уволнения в МВР, а за определени категории абсолютно всички отиват като обжалване пред Върховния административен съд. И не само го засипват с хиляди нови дела, но и затрудняват прозрачната му работа, като въпросните дела са само секретни. На практика трудови дела, а пък тайни. Този проблем също трябва да бъде решен по подобаващ начин. И то е или делата да се гледат от новосъздадените административни съдилища, или пък да бъдат извадени изобщо от административното производство и да се вкарат в трудовото. Все пак и макар по-специални, правоотношенията в МВР са служебни,т.е. като на държавни служители, а не трудови.

При всички положения обаче трябва да е ясно, че тези полицаи, служители на МВР, не работят на някаква друга планета, в някакъв друг свят, в друга държава. Не са отделна каста. Затова и те трябва да бъдат съдени и да се жалват по общия ред.

За да не са едновременно и ощетени, и богопомазани.