Карах си джипа по пътя и не щеш ли - от дупка на дупка, та на катаджия! Размаха слънчогледа той и аз спрях, няма как, човещина.

Униформеният ми огледа документите, влезе в патрулката и излезе с променено лице.

- Според данните в компютъра вие, гражданино водач, имате наложена глоба!

- Това е грешка - поправих го, - мене тука никой не ме глобява, все се разбираме като хора.

- Тука може да не ви глобява никой, обаче в Англия са ви глобили!

- И какво от това?

- Пояснявам новите законови положения! Българските шофьори, извършили нарушения по пътищата в останалите страни от ЕС, но не платили глобите си, ще бъдат преследвани у нас. Европа, ей, гражданино водач! - той размаха пръст. - Така, значи глоба в Англия. Защо бе, гражданино водач?

- Не знам, аз си карах... - обясних подробно ситуацията.

- Карал си със 120 километра в час през Лондон!

- Бързах да не закъснея, защото английската точност е прочута...

- Затова ли си минал през Хайд парк и си гонил по тревата двама пенсионери и майка с количка!

- Тичаха пред мен и се увлякох... - сведох поглед.

- И си паркирал пред двореца на кралицата, та жената не е могла да излезе да си купи кисело мляко!

- Ами видях празен тротоар и се възползвах...

- Възползвал си се ти! Гледай каква глоба са ти избабанили! Английска! - той въздъхна. - Какво ще се правим сега, гражданино водач, а?

- Ами... - забърках по джобовете си. - Тука имам една излишна петарка...

- Защо ми се вижда като десетачка? - учуди се той.

- Вярно, десетачка е - подадох му банкнотата да я разгледа.

- А, гражданино шофьор, какви са тия левове! - дръпна се той - В Европейския съюз глобите са в евро!

- Ама тука е България! - дръпнах се и аз.

- Е, не сме ли в Европейския съюз? Европейски глоби, европейска валута!

- Аз нямам евро! - заявих.

- Нищо - каза разумно той, - има си курс на БНБ, има си начин. Европейски съюз е това, ей!

Разбрахме се културно, съвсем по европейски.