"От сън спомени няма!" - често повтаря синът ми. Оправдава различията в биорежимите - когато той спи, аз работя, когато аз спя, той празнува някъде.

"От спомени сън не ме лови! - оплаква се Панчо от Чепеларе. Той пък оправдава афинитета си към романтичните нощни запои.

И двамата са прави. А вероятно и двамата са криви. Обаче най-прав е онзи, който смята, че е невъзможно и двамата едновременно да са прави или криви.

Аз лично мразя да спя, а когато спя, мразя да сънувам.

Ето, оня ден гледам телевизия. Ей Ен Ен, Би Ен Ен, Си Ен Ен и прочие. Посрещат нашия президент Георги Първанов в САЩ. Там привършва американската му обиколка - дотогава е посетил набързо, но с безграничен геостратегически ефект, Венецуела, Хондурас, плажа "Ипанема", Бразилия, нощния клуб "Парамарибо" и водната каскада на югоизточно Мексико.

Народът на Съединените щати е настръхнал от притеснение и възторг. Половин Вашингтон е блокиран от стохилядни сили за сигурност, другата половина - от милионни тълпи, наизлезли да посрещнат скъпия гост. Самолетоносачът "Риджуей" е паркиран пред Белия дом, в небето кръжат изтребители Ф-16, хеликоптери "Апачи" и освободената от смяна совалка "Индевър".

Президентът Буш дава на президента Първанов вечеря, обяд, две закуски, пица "Капричио", три чийзбургера без картофки и месечна карта за общинския стол. Двамата произнасят кратки двучасови речи, още два часа се прегръщат и целуват, докато уговарят разполагането на съвместните българо-американски военни бази на територията на САЩ.

Едната - отдясно на служебния портал на Форт Пейтриът в Охайо, другата - в преподавателското кафене на Университета в Бостън, Масачузетс. Базите няма да бъдат насочени към нищо и към никого, а за насочването им към самите себе си ще допринася осигуряваното от тях паралелно обучение на бойци от ИРА, ЕТА, "Ал Кайда", "Ел Хамас", "Бин Фатах" и "Вай Аллах".

Тогава се събудих. Обаче със спомени. Спомням си даже как нашият президент обещаваше на техния нещастник обемни инвестиции и премахване на визовия режим за посещаващите България американски граждани.

А по телевизията течаха кадри от реалния политически живот. На извънредния конгрес на НДСВ повечето делегати търсеха политическа отговорност за изборния провал от председателя Сакскобургготски. Един даже го хвана за яката. Ама го пусна за голямо съжаление. Единодушно му поискаха оставката и се заканиха в противен случай след седмица парламентарната група да му напише остро критично писмо.

Тогава се събудих за втори път. И пак със спомени. А по телевизията съобщаваха как главният прокурор Борис Велчев е повдигнал обвинения срещу Ахмед Доган за злоупотреба с държавни средства и корупция в особено нахални размери. Активисти от ДПС разобличиха алчността и моралната недостатъчност на дотогавашния си сайбия, после се отрграничиха от него и от самите себе си.

Тогава се събудих за трети път. С много спомени и студена пот. Какво ставаше с мен? Да не би аналогично на модерния в западната теория от 70-те години поток на съзнанието да ме бе отнесъл модерният за източната практика след 90-те години поток на съновиденията? Не смеех да погледна към телевизора - сигурно щяха да обявят повишението на преподавателските заплати.

Тогава се събудих за четвърти път. Няма да ви кажа какво видях.

Беше прекалено хубаво, за да рискувам с поредното събуждане.